Unity Makes Strength*?

Unity, Ubuntu 11.10

 

Юнити (Unity) е графичният потребителски интерфейс, използван от Убунту, по един начин или друг, вече почти две години. Мненията за него са противоречиви – докато едни го хвалят, мнозина го плюят и сочат по-добри според тях алтернативи. Или яростно спорят какво трябва да се поправи, за да може да се работи с него. Позицията на неговите създатели от Canonical пък често е необичайна.

 Знаехте ли, например, че Марк Шатълуърт, собственикът на компанията (предприемач и космически турист), решил, че лентата за бърз достъп несъмнено трябва да се намира вляво, понеже там щяла да лежи по-близо до бутона с логото на Убунту, и че по тази причина възможност лентата да може да се мести другаде била немислима. В по-късни версии логото изобщо изчезва, а лентата си остава закотвена все там.

 Моето мнение е някъде по средата. Хем харесвам Юнити, хем на моменти съвсем не. Затова в няколко реда ще изредя неговите плюсове и неговите минуси, видяни през моите очи. Най-напред ще отбележа, че съм активен ползвател на Линукс от четири години и именно Убунту е основната ми операционна система. Прибягвам и до други операционни системи (от Майкрософтското семейство) – за работа, учение или просто за забавление в облика на видео игри.

Позитиви

Към това приложение са добавени допълнителни опции < Сред плюсовете определено е възможността да редактираме преките пътища, добавяйки към тях допълнителни опции. В случая още локации за файловия навигатор. Можем да направим общ пряк път към офис пакета, а с десен бутон да избираме кое конкретно приложение да стартираме. Или пък да разделим музиката си по категории.

 Позволява на Убунту да се отличава. Съществуват стотици дистрибуции Линукс. Толкова много вкусове и цветове, а на пръв поглед всичките толкова си приличат. Убунту има за цел да се наложи, да се запомни. Създателите му искат да го виждаме предварително инсталиран на компютрите, които си купуваме. Нека да е Линукс, но защо да изберем Убунту? С какво Убунту е по-добра система? Широка поддръжка от производители, огромна общност от ползватели. Ами на пръв поглед? Какво ще види най-първо новият потребител и какво ще запомни, ако не картината на екрана, когато се включи компютърът? Юнити е уникален, Юнити е…

 Красив. Бутоните са семпли, анимациите изпипани. О, да, и в това отношение ще намеря хора, с които да поспоря, но когато страничен наблюдател види картината на монитора и чуе, че именно това е Линукс, по нищо няма да го определи като „онова странно и страшно нещо, от което разни програмисти и злобни хакери си вадят хляба, нижейки ред след ред дълги върволици от зелени знаци на черен фон“.

 Глобалното меню. Основната цел на проекта е ефикасната употреба на екранното пространство. По-малко място да отделяме на менюта, известия и ленти с инструменти, а основната част да е на разположение за приложенията. И ето в това според мен интерфейсът се справя много добре. Менютата на програмите се показват с прелитането на курсура над заглавната лента. А същата лента съчетава в себе си и всички известия. Стартираните приложения и преките пътища към тези от тях, до които бихме искали бърз достъп, са ситуирани вертикално, откъдето стандартно идва излишъкът на пространство при широкоекранните монитори.

Негативи

Настройки на Юнити

 < Настройка на Unity. В момента това става по заобиколни начини, например с помощта на заклеймената като опасна за системата CompizConfig Settings Manager.

 Затруднена навигация. Имате повече от един прозорец на дадено приложение отворен в даден момент? Разбира се, Юнити ще ги организира в групичка. Щракнете ли на иконката в страничната лента, ще изкочат онези прозорци, които не са били минимизирани. Ако прозорецът е форусиран, ще изкочат умалени всички прозорци от групата, за да си изберете кой искате да е активен. Искате нова инстанция на дадено приложение – щракнете с десен бутон на иконата му в лентата и извикайте съответната опция.

 На теория това е добре измислено, но лично аз и до ден днешен не съм го усвоил. Често тази навигация ми се струва толкова неинтуитивна, че се чувствам принуден да превключвам между програмите с Alt+Tab. За мен проблемът става още по-изразен, когато на едно приложение съответстват множество прозорци – като при GIMP или пък Matlab. Тогава искам да виждам няколко прозореца наведнъж, а случи ли се да запокитя някой някъде – иди го намери и подреди прозорците пак по начина, по който ти трябват. Юнити не дава признаци да прави разлика между отделни инстанции на програма и множество от прозорци, принадлежащи на една инстанция. Друга забележка е, че самият избор между няколко няколкото прозореца на едно приложение е стилен, но далеч не толкова удобен, колкото е при конкурентните системи и именно Windows 7.

 Поведение. Страничната лента има няколко опции за показване. Може никога да не се крие, да се скрива автоматично, да се показва, само когато я извикаме, за да не закрива прозорците или да избягва единствено приложението, с което работим в момента. Не ми отне много време да установя, че никой от тези варианти не ми допада. Чувствам се „заграден“, когато лентата е видима постоянно. Освен това, макар и красива, тя е прекалено шарена и обемна с така актуалните в момента огромни икони. Настроя ли я да се показва, когато мишката отиде в левия край на екрана, ми се налага да се примиря, че ще изкача и съвсем ненадейно – или когато искам да щракна бутон нейде вляво, или по пътя ми към бутоните за управление на прозореца, традиционно разположени в горния му ляв ъгъл.

 Е, моят избор беше „избягвай активното приложение“, а Unity нека изскача само при подходящата клавишна комбинация. Canonical съвсем логично са изградили преките клавиатурни пътища около Windows клавиша, който нормално не означава много в една Linux система. Но на мен лично техният избор не ми се хареса – понеже вече бях намерил приложение на този така удобно разположен клавиш – при мен той сменя подредбата от българска на латинска – се видях принуден да избера други, далеч по-„забутани“ комбинации. Действие, което в крайна сметка съвсем ме отчужди от новия интерфейс. Командите така и не запомних, а когато работя с приложение на цял екран, смените стават изцяло с Alt+Tab. Не знам доколко това е проблем и на други потребители, но не мога да се накарам да мисля, че за повечето Win е оставал без употреба преди срещата им с Юнити.

Заключение

 За мен Юнити е правилната стъпка в пътя на развитие. Наистина, ще ви излъжа, ако кажа, че е перфектен. Дори напротив, а към моите забележки могат да се добавят още много, например колко трудна е настройката и персонализацията му или пък, че ви е нужен определен аудио организатор, за да виждате музикалната си колекция в раздел „Музика“. И все пак ме кара да почувствам любимата си операционна система по-красива, по-изпипана, по-близка. Когато седна пред друга система, особено някоя по-комерсиална, усещам чувство на превъзходство. Е, да, аз пиша програми – и Линукският терминал с енигмата на всемогъщите си безброй команди е далеч по-основен фактор – но и Юнити се нарежда сред причините с гордост да кажа „Аз ползвам Линукс!“

*Съединението прави силата. В случая също „Unity прави силата“. Любопитен факт, между другото е, че фразата е девиз не само на България, а още на Белгия и Хаити.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.