in Linux, Raspberry Pi

Raspberry Pi: инсталация без периферия

Raspberry Pi е страхотно устройство и една от положителните му страни е, че е наистина приятелски настроено към потребителите, които тепърва се учат. Те са и целавата му аудитория. Вземете например инсталацията – това е нещо, което няма да ви отнеме и пет минути. Именно първоначалната настройка е обектът на това кратко упътване, което всъщност е насочено основно към мен, че да си го имам запазено някъде, но спокойно може да е от помощ и на всеки друг заблуден потребител.

Приемаме, че пред нас има следните предмети и условия:

  • Raspberry Pi Model B
  • SD карта памет с поне 4 GB (моята е 16)
  • Захранващ кабел (5V, 700-1200mA)
  • Интернет
  • Персонален компютър или друго устройство, способно да борави с SSH (което е наистина достъпно, понеже дори моята Нокиа 500 със Симбиан си има версия на Putty)

Да, мишка, клавиатура и монитор няма да ни бъдат необходими, понеже Raspbian разбира нуждите ни и не иска да ни затормозява с притежанието на гризачи и подобна заемаща място и трупаща прах китайска електроника. Това е и дистрибуцията, която препоръчвам – честно си признавам, не съм опитвал как вървят останалите на хардуера на Расберито, но Расбиан ми е достатъчен. Всички препоръчани дистрибуции са налични в секцията с нещица за изтегляне на официалния сайт на Пи. Впрочем ако се чувствате приключенски настроени, можете да опитате и някой по-екзотичен вкус на Линукс с по-тясна специализация, като Kali например.

Щом свалите архива с имидж файла на Расбиан (това беше най-времеемката част от първоначалната настройка) следва да го разархивирате и да поставите SD картата в компютъра. Програмката Win32 Disk Imager ще ви позволи лесно да запишете изображението на картата или да направите обратното и да съхраните резервно копие на софтуера на вашето Пи. Веднъж записана, картата е готова да бъде поставена и можете спокойно да включите захранването и да поставите Ethernet кабела. Ще видите светодиодчетата да премигват в знак на поздрав и – ура – вече сте готови да установите контакт.

pcs

За целта е необходимо да знаете IP адреса, който Raspberry-то е получило, което най-лесно би могло да стане с помощта на контролния панел на рутера ви или чрез пинг на адресите в локалната ви мрежа. Ако използвате Уиндоус, работа може да ви свърши програмата IP-Address Range Pinger.

Щом успеете да се свържете чрез Putty или друг SSH клиент (за Расбиан името и паролата по подразбиране са съответно pi и raspberry), можете да се чувствате доволни, понеже вашето Пи е вече готово за работа. С първия си вход ще бъдете подканени да извикате raspi-config, с която да осъществите някои допълнителни настройки – например да смените паролата за акаунта pi и да позволите системата да ползва целия обем на SD картата (което със сигурност ще искате да сторите, ако сте си купили карта с над минималния обем).

raspi-config

Интерес представлява и шестата опция – Add to Rastrack. Растрак е онлайн система, която следи броя компютри Пи и тяхното разпространение по света и за мое голямо удоволствие сочи, че устройството е много добре възприето при нас в България. Ако се вгледате, ще откриете и други любопитни възможности.

И това ще бъде само началото.

Write a Comment

Comment

Webmentions

  • Raspberry Pi ― „Среднощна химия“

    […] Монитор или телевизор и клавиатура, поне докато настроите SSH, което не е включено по подразбиране. Ако пък нямате, прочетете тук. […]