Покупки от Великобритания

Макар електронната търговия в България да се развива с прилични темпове, доста продукти все още не са достигнали родната ни земя или пък при нас са в пъти по-скъпи. Затова е по-лесно и изгодно да ги закупим от другаде. Във всеки наш град редом до трикольора се вее и европейското знаме, но европейските онлайн магазини още избягват да доставят до скромната ни страна. А това отваря работа на поне дузина компании, готови да доставят ценните ни покупки от Европа до нас.

Честно казано, досега не ми се беше налагало да купувам нещо от далеч или поне не нещо, което да изисква доставка. Ако някой ме беше питал преди два-три месеца, сигурно щях да му кажа да попита Гугъл. Но не и сега, сега пиша статия за това как да си купите нещо от Amazon и да го получите в рамките на горе-долу две седмици.

След като сте решили от какво се нуждаете и откъде ще го вземете и сте се уверили, че търговецът не доставя до България, се регистрирате в някой от сайтовете за транспорт на пратки от Великобритания до страната ни. Реално те разполагат с адреси в Лондон или другаде, които можете да посочите, когато избирате адрес за доставка. Пратката ви пристига в складовете им, след което потегля към вас с някой от курсовете, които се случват на два-три дни. Датите на курсовете се публикуват на сайта на съответната фирма, така че да можете да съобразите вида на доставката, която ще ползвате с датата на потегляне. Лично аз се спрях на Gabieli, по препоръка на колега. Цената, на която доставят, е повече от приемлива (на фона на очакванията ми), а именно 2лв. за всеки килограм от пратката (а за определени неща, които хората често доставят – като колела и мотоциклети явно – има фиксирани цени). Което означава, че е по-евтино да си доставите нещо от Лондон до София, отколкото вътре в София с някоя от нашите куриерски фирми. След регистрация с превозвача, в която посочвате българския си адрес, получавате пореден клиентски номер. Когато правите самата поръчка в сайта на търговеца, попълвате адреса на склада и този номер, който да служи за ориентир чия е пристигналата пратка.

Самото плащане можете да осъществите с дебитна или кредитна карта, като банката ви ще уреди въпроса с конвертирането на левове в друга валута. Ако плащате с Пейпал (където е позволено), същото ще направи и Пейпал. Курсовете на банката не са твърде ощетяващи на фона на официалния курс на БНБ. Например единият продукт от моята поръчка, на стойност 26,97£, е струвал 63,76 лв. Отделно банката ще ви начисли и няколко допълнителни такси за пукупката от чужбина. В моя случай за продукта на стойност 26,97£ или 63,76 лв. имам две такси в размер 0,50 и 0,32 лв. за плащане от POS в чужбина. За другия продукт на стойност 35£ или 83,04 лв. същите такси са в размер 0,50 и 0,42 лв. Отделно има и такса в размер на 1,95 лв. за авторизация плащане на POS. Като описание на тази транзакция е посочено Amazon EU AMAZON. CO. UK LU 00: 43 и справка в интернет показва, че зависи от банката, услугите на която ползвате.

Цялата ми поръчка на стойност 61,97£ (144,93 лв. по курса на БНБ по това време) излезе 150,49 лв. до склада на Gabieli в Лондон.

Моята поръчка в Амазон

Моята поръчка в Амазон – някои от нещата, които ми трябват за дипломната работа. У нас или ги няма, или са в пъти по-скъпи.

Щом поръчката е направена, я регистрирате на сайта да доставчика, като ѝ задавате описание с достатъчно подробности, като номер и очаквано тегло. Търговецът ще ви изпрати имейл, когато достави поръчката на лондонския адрес, а доставчикът – когато я приеме. После ще ви уведоми за номера на курса към България и кога ще пристигне при вас. И остава да чакате.

Примерна поръчка в системата на Gabieli

Така например изглеждаше моята поръчка на сайта на доставчика на 23-и март.

В крайна сметка моята пратка пристигна на два пъти, поради различните снабдители за двата продукта, които бях закупил. Доставката от Англия ми излезе по два лева на артикул и по 5,80 лв. за двата курса на Еконт в столицата. Алтернативно доставчикът позволява да се разходите до офиса му и сами да си приберете колета. Когато сложим чертата, поръчката ми на стойност 61,97£ ми струва точно 166,09 лв. и ѝ отне 18 дни, за да пристигне до мен. Доволен съм.

 

[blue_box]Заглавната снимка е с неизвестен автор, но пък има сняг и затова е хубава. Впрочем тук ще намерите още хубави снимки от Лондон.[/blue_box]

Raspberry Pi: инсталация без периферия

Raspberry Pi е страхотно устройство и една от положителните му страни е, че е наистина приятелски настроено към потребителите, които тепърва се учат. Те са и целавата му аудитория. Вземете например инсталацията – това е нещо, което няма да ви отнеме и пет минути. Именно първоначалната настройка е обектът на това кратко упътване, което всъщност е насочено основно към мен, че да си го имам запазено някъде, но спокойно може да е от помощ и на всеки друг заблуден потребител.

Приемаме, че пред нас има следните предмети и условия:

  • Raspberry Pi Model B
  • SD карта памет с поне 4 GB (моята е 16)
  • Захранващ кабел (5V, 700-1200mA)
  • Интернет
  • Персонален компютър или друго устройство, способно да борави с SSH (което е наистина достъпно, понеже дори моята Нокиа 500 със Симбиан си има версия на Putty)

Да, мишка, клавиатура и монитор няма да ни бъдат необходими, понеже Raspbian разбира нуждите ни и не иска да ни затормозява с притежанието на гризачи и подобна заемаща място и трупаща прах китайска електроника. Това е и дистрибуцията, която препоръчвам – честно си признавам, не съм опитвал как вървят останалите на хардуера на Расберито, но Расбиан ми е достатъчен. Всички препоръчани дистрибуции са налични в секцията с нещица за изтегляне на официалния сайт на Пи. Впрочем ако се чувствате приключенски настроени, можете да опитате и някой по-екзотичен вкус на Линукс с по-тясна специализация, като Kali например.

Щом свалите архива с имидж файла на Расбиан (това беше най-времеемката част от първоначалната настройка) следва да го разархивирате и да поставите SD картата в компютъра. Програмката Win32 Disk Imager ще ви позволи лесно да запишете изображението на картата или да направите обратното и да съхраните резервно копие на софтуера на вашето Пи. Веднъж записана, картата е готова да бъде поставена и можете спокойно да включите захранването и да поставите Ethernet кабела. Ще видите светодиодчетата да премигват в знак на поздрав и – ура – вече сте готови да установите контакт.

pcs

За целта е необходимо да знаете IP адреса, който Raspberry-то е получило, което най-лесно би могло да стане с помощта на контролния панел на рутера ви или чрез пинг на адресите в локалната ви мрежа. Ако използвате Уиндоус, работа може да ви свърши програмата IP-Address Range Pinger.

Щом успеете да се свържете чрез Putty или друг SSH клиент (за Расбиан името и паролата по подразбиране са съответно pi и raspberry), можете да се чувствате доволни, понеже вашето Пи е вече готово за работа. С първия си вход ще бъдете подканени да извикате raspi-config, с която да осъществите някои допълнителни настройки – например да смените паролата за акаунта pi и да позволите системата да ползва целия обем на SD картата (което със сигурност ще искате да сторите, ако сте си купили карта с над минималния обем).

raspi-config

Интерес представлява и шестата опция – Add to Rastrack. Растрак е онлайн система, която следи броя компютри Пи и тяхното разпространение по света и за мое голямо удоволствие сочи, че устройството е много добре възприето при нас в България. Ако се вгледате, ще откриете и други любопитни възможности.

И това ще бъде само началото.