За рекламата, електронната поща и гения на Mailinator

Mail

Сайтове се раждат и умират всеки час. Може да са нечии първи стъпки в HTML с хостната в hit.bg страничка или гигант като Фейсбук. Дори най-големите не са застраховани и от бавната и мъчителна смърт на потребителското презрение и манията по нещо ново. Масите харесват каквото е модерно, а модата, дори да прави бавни обороти около оста си, често се мени и завлича тези, които не са успели да се приспособят, заедно с нея. През целия си съзнателен живот като потребител на глобалната мрежа, вие разполагате с един постоянен и обединяващ идентификатор, служещ за връзка из хаоса от регистрации – електронната поща.

Тя е универсална. Всеки има имейл адрес – а повечето от нас по няколко. Можете да ползвате услугите на АБВ, email.bg, mail.bg, dir.bg, GMail, Hotmail, Yahoo, Яндекс, mail.ru, пощата на вашия интернет доставичик, хостинг провайдър или дори да си хостнете собствена, независима от никого. Но на която – или които – да се спре изборът ви, имате способността да получите и изпратите съобщение на всеки друг имейл адрес в света. Пощата е вашето ЕГН в интернет, защото служи за идентификация и най-удобен начин за връзка с вас.

Адресът ви за електронна поща е от огромна важност за хората, които искат да ви ангажират. Те искат да ползвате услугите им, да ви продадат продукта си и да продадат вас самите като продукт. Вие сте един от милионите потенциални купувачи на лекарства, електроника, козметика, виртуални монети за произволна онлайн игра, екскурзии, софтуер, музика, филми и платени абонаменти. Всъщност не се налага действително да извадите и стотинка от портфейла си, за да внесете пари по сметките им. Достатъчно е да се ангажирате. Да се регистрирате за безплатна услуга, да предоставите данните си, да гледате подбраните специално за вас и с оглед на интересите ви оферти. Просто стойте там. Фактът, че сте истински човек сам по себе си придава стойност на услугата, която ползвате. Никой не би купил приложение за чат за 19 милиарда долара. Но когато то се ползва от 450 милиона потребители, стойността на WhatsApp не се измерва в редове код или човекочасове работа на програмисти. Това са потребители, които можете да ангажирате. Те са истински – имат телефонни номера (които всъщност са много по-добри от имейл адрес – по-трудни за придобиване, правно обвързани със собственика им и винаги в джоба му) и контакти, с които споделят това, което ги вълнува.

И така, писмата, които в крайна сметка се озовават в пощенската ви кутия, са плод на нечия идея как да привлече вниманието ви. Посланията са примамливи и фалшиви като моделите от корица на мъжко списание. Те са съставени от специалисти. Разбира се, нищо не е универсално и не дава гарантиран резултат, но те не целят точно вас. Нуждаят се от колкото се може повече хора. Вътре в тези компании едни хора се събират в конферентни зали и обсъждат как да повишат процентите си на ангажираност от страна на потребителите.

Чак тук идва редът да намеся Mailinator. На първо място: съжалявам, той няма да ви спаси от този ужас. Няма как да избегнете рекламата, дори само тази в интернет (но Adblock определено помага). Няма как да не могат да ви подмамят да си купите нещо, което не ви трябва. Дори да издърпате мрежовия кабел и да се „отвържете“, билбордите ще ви гледат от улицата, а продуктовото позициониране ще ви дебне от всеки кадър с газирана напитка или спортни обувки на екрана в киното. Но това е част от съвременната икономика и да я отречете означава, че живеете в свой собствен свят. Можете само да я ограничите и така да спестите част от времето си. То е много ценно.

Mailinator ви позволява да ползвате електронна поща за еднократна употреба. Регистрирате се някъде, посочвате адреса си в Mailinator, получавате си потвърдителното писмо и повече никога не комуникирате със сайта по пощата. Процедурата е улеснена максимално. Директно си съчинявате адрес като ivo@mailinator.com, въвеждате го и отивате на сайта на Mailinator, за да видите кутията си. Дори можете да я достъпите на ivo.mailinator.com. Ако пък не желаете някой да прочете писмото, което сте получили, трябва да посочите алтернативния си адрес. Например m8r-1j8hu51@mailinator.com също води в ivo@mailinator.com. Разбира се, редица сайтове очакват вашата измама и предвидливо не позволяват регистрации с адреси на Mailinator. Затова от най-добрата поща предлагат над сто алтернативни домейна за свободна употреба, които да защитят правото ви на лично пространство. Или дори ваш собствен.

mailinator

Съвършено просто и напълно незаменимо, поне за мен.

Приложението на Mailinator е ограничено до услуги, където не споделяте лични данни. С други думи ви спестява само най-грубия, нерафиниран спам, който ще получите от сайтове, където искате да влезете за малко, за да попитате или проверите нещо и с които няма да изградите връзка. Спасява ви и от възможността адресът ви да бъде продаден и препродаден на хилядите компании, които се занимават с имейл маркетинг или както там наричат спама си.

За останалите сайтове, особено социалните мрежи, мога да дам следните препоръки:

  • Изключете абсолютно всички известия. От Фейсбук имат навика да разпръскват настройките ви за неприкосновеност на различни страници, така че може да се наложи да се огледате.
  • Всяко писмо, което не ви интересува и идва от голяма компания, разполага с линк за отписване в края – ползвайте го.
  • Филтрирайте писмата със съдържание, което не искате да виждате.

twitter_spam

  • Една от най-големите глупости, които можете да направите в социалните мрежи, е да предоставите имейл адреса си и паролата му, връзвайки се на обещанието, че няма да злоупотребят с данните ви. Хем се компрометирате (а голяма част от потребителите ползват една кутия за цялата си комуникация и като адрес за реристрация навсякъде), хем позволявате контактите ви да получават спам, като този от снимката.

Експертите, които решават какво да включат в рекламните имейли, за да спечелят вниманието ви, имат колеги, които правят настройките за  неприкосновеност възможно най-трудни за достъпване. Те знаят, че нормалният потребител няма да вложи услилие да ги търси. Той ще е зает да се радва на шареното и няма да се притеснява от това, че споделя личните си данни с всички в мрежата, а ако го осъзнава, дори ще се гордее с това. Затова и големите компании не ги е страх, че ще ползвате Mailinator, няма да споделяте личните си данни, ще филтрирате имейлите от тях или ще блокирате рекламните им банери. Вие сте част от малцинството на загрижените какво се случва с данните им и на какво рекламно излъчване са подложени. И дори когато сте загрижени, споделяте с тях повече, отколкото си давате сметка.

Последен съвет – и съвсем очевиден – никога не публикувайте адреса си за електронна поща в четим вид в интернет. За да не се окажете единствения възможен спасител на нигерийския престолонаследник, който има спешна нужда от данните на банковата ви сметка, за да скрие там няколко десетки милиона долара.

[blue_box]Заглавната снимка към тази публикация не е моя собственост. Преди да я използвам, направих обратно търсене с TinEye без резултат за реалния ѝ автор.[/blue_box]

Храната около бул. България 49

По мои груби сметки – а аз не съм добър в математиката – вземайки предвид средния брой работни дни в месеца, харча поне по 180 лева месечно за храна в обедната почивка. Разположен на стратегическия 49-и номер на столичния булевард България, реших да си направя списък на заведенията, където човек би могъл да се наяде наоколо. И в които съм ял достатъчно пъти, ако изобщо, за да мога да оценя. За съжаление, мнението ми е твърде критично, което до голяма степен обезсмисля въобще съществуването на подобен списък. Понеже според мен повечето от тези места за хранене са от лоши по-лоши. Подредбата не е в ред на това колко ми допадат, а колко далеч са разположени от офиса.

Мистър Пица

Мистър Пица

Пицарията се намира в същата сграда, където работя, което я прави идеална за хората, които бързат да се върнат и нямат време за разточителни обеди. Това всъщност не е съвсем така, понеже обслужването е бавно, а в чакане на сметката човек може да изгуби поне десет минути. Храната пък няма особени вкусови качества и зад неща с имена, които предразполагат към образуване на лиги, стоят не особено вкусни работи, които не бихте опитали повторно. Но пък иначе хората разполагат с доста места и със салонни управители, които да ви кажат къде да седнете. Така че да ви изглежда по-изискано, макар пицата ви да няма вкус.

Азуро

azzuro

Разположен на №49А, ресторантът е на две минути от офиса – колкото да сляза по стълбите. И все пак да се наядете тук ще ви отнеме повече време, отколкото ако се разходите до заведение на десет минути пеша, тъй като храната се приготвя изключително бавно. Няколко поръчани пържоли се равняват на 40 минути. Храната не е лоша, но повечето порции са от порядъка на 200 грама – ако можете да се наядете с това, добре. Но пък за същите пари можете да се нахраните по-обилно и с по-вкусна храна в някое от другите заведения. Тук има и положителни неща, например начина, по който се сервира жива бира. Бих препоръчал, но не и за обедната почивка.

Бистро 53

Бистрото се намира на две-три минути от офиса и честно казано, не съм го посещавал скоро. Последно за обяд предлагаха бюфет, където за определена сума – 5 или 7 лева, можехте да се сдобиете с малка или голяма чиния, която да напълните с нещата, които ви харесат. Бързо и приятно, с нелоша храна, като в хотел.

Има слухове, че сервират стара храна. Няма как да потвърдя, но си имайте едно наум…

Билла – бул. България

И преди съм я оплювал. В най-добрия случай храната им е безвкусна, а топлата витрина е противна. Всъщност за мен има и още един аргумент да не си взимам храна за офиса – не ми позволява да се откъсна от работата. На обяд имам нужда за малко да забравя за това, което правя и просто да се храня. Служебните задължения могат да почакат един час. Такава е и идеята. Но ако се храня в кухненското помещение, след максимум половин час съм готов да седна пред екрана отново. Поговорката All work and no play makes Jack a dull boy е абсолютно вярна. Затова и ми е гадно, когато в ЛинкдИн видя препоръка от рода на „Петкан е прекрасен служител. Той е от хората, които винаги остават след работно време.“ Дано политиката на никоя фирма не зависи от човек, дал такава препоръка.

Скарата в подлеза на бул. България и Тодор Каблешков

Преди често взимах храна от там. Вкусно е и всеки ден има нещо, което да си харесате. А човекът, който готви и продава храната, винаги ще ви сложи поне 100 грама повече – е, не безплатно – за да не прибягвате до автомата за сникерс следобед – понеже сникерс е достатъчно вреден, за да се оглеждате за диабета, прокрадващ се зад гърба ви след всяка хапка. Не е много евтино за храна, която си носите за офиса, но пък си остава вкусно. Към момента не ходя там, защото не обичам да ям в офиса. Както казах преди малко.

Мол „България“

Мол „България“

Молът на бул. България предлага джънк фуд в изобилие – само дето му казват фаст фуд. Храната е готова и е вкусна, естествено по изкуствен начин, с щедра дажба от химични съединения с функцията да ви се струва вкусно и да се върнете отново.

  • Аз съм известен почитател на KFC и по времето, в което бях вманиачен по него, се хранех всеки ден там, за да мога да спечеля кофа с крилца от тяхна промоция. Успях. Към момента все още харесвам пилешките им вкусотии, но се опитвам да огранича консумацията им до веднъж седмично. Даа, седмично.
  • По едно време харесвах и Събуей – там уж продуктите са пресни, защото пред вас ги слагат в сандвича, а и можете да направите „вашия си“ сандвич с работите, които харесвате. Само дето в последствие храната там започна да ми става неприятна. Не знам втръсна ли ми или е заради огромния женски косъм в сандвича ми, или понеже съб ъф дъ дей в един от дните е изключително гаден, но вече рядко се храня там.
  • Това с дюнерите не знам как се казва, а и мразя дюнери. Рядко за човек, който живее в Студентски град. Но ядох веднъж там нещо като клубен сандвич с пилешко и пържени картофки. Беше вкусно и доста обилно. Трябва ми специална нагласа, за да се прежаля.
  • Китайските манджи не съм ги пробвал, но опитът ми казва, че не се е случвало да опитам китайска храна и да ми хареса. Неща, които са вкусни солени, са подсладени до забрава, за да ви е гадно.
  • В БМС българската кухня не е хубаво. За около 10 лева можете да се сдобиете с няколко по размер кутии с разни „български манджи“, които нито са вкусни, нито можете да разберете какво са. Или моите вкусоусещания са повредени, или не мога да си обясня как имат обекти във всеки мол. Виж, присъствието им в Студентски град го разбирам.

Другите неща в мол „България“ не съм ги опитвал – но знам, че има суши – не съм ял суши изобщо някога, чувствам, че първо трябва да премина през някакъв курс – още нещо с дюнери или може би пица на парче, будка с шоколадов фонтан и спагетен ресторант.

Св. Никола

На пет минути от мол „България“, нещо като студентски стол. По-евтино от останалите заведения, но определено не по моя вкус.

Дон Домат – Стрелбище

 

Дон Домат

Разходката до „Дон Домат“ е поне десет минути, но пиците им са добри. Имат и други работи, които също не са лоши. Това е от по-добрите заведения. Чакането не е голямо, ако сте малко хора, а обядът там е по-приятен, когато е достатъчно топло, за да седнете отвън. И, разбира се, ако разполагате с поне час и половина за обяд.

Пицария „Ветрило“

 

„Ветрило“

Безапелационно любимото ми заведение в района на офиса. Наистина, над десет минути път, но си струва. Всъщност за мен именно разходката е плюс. Храната винаги е вкусна и достатъчна като количество, за да се нахраните, а обслужнето е адекватно и достатъчно бързо. Освен когато случите на нов сервитьор, който не знае, че имат Старопилзен. И макар ресторантът да се води пицария, според мен пиците не са основната атракция – тук всичко е вкусно и то достатъчно, че дори не съм стигнал до пиците.

За мен „Ветрило“ има само един недостатък, а именно, че в едното помещение пушенето е позволено. Използват някакъв пропуск в закона, според който помещението явно се води незакрито, тъй като разполага с много остъклени врати, които в топлите месеци се отварят. В студените месеци това не се случва, но въпреки това пушенето си остава позволено.

Флай бар – кв. Мотописта

На някои хора прилича на стриптийз бар с неоновите надписи отвън. Реално е приятно заведение с прилична кухния и слънчева (и плюс, и минус) градина. За мен единственият проблем е, че храната изглежда доста по-вкусна, отколкото е в действителност.

Почетно мога да назова още няколко заведения. „Марсилия“ се помещаваше там, където сега се намира Мистър Пица. Не беше добро и всъщност собствениците му постъпиха прекрасно, като го разкараха в друг, по-печеливш квартал. За мен решаващият случай беше този, в който поръчаното ядене от обедното меню не дойде в рамките на половин час, а накрая дойде сервитьорката, за да ми каже, че нямат ястието в наличност и да си избера нещо друго от менюто. Не отидох отново. От другата страна на булеварда, след като се пресече подлеза, в една уличка пък имаше – и може още да го има – малко заведение, където храната не беше лоша. Ла Кубанита е хубав ресторант, но не чак дотам близко и не съм ходил достатъчно пъти, за да мога да оценя – но бих отишъл пак.

Веднъж бях и в един турски ресторант някъде в региона. Там вместо менюта имаха айпади, а по телевизорите даваха парламентарен контрол. Сервитьорът ни потъна вдън земя – дали не отиде до Турция? – и се оказа, че приложението им всъщност не праща поръчките до сервитьора. Той дойде и маркира всичко от  поръчката, едно по едно, на своя айпад и после прибра таблетите от нашите ръце, сигурно за да не прецакаме нещо. После порциите се оказаха не съвсем като на картинките – там, където на таблета имаше две големи вретеновидни не-свински мръвки в чинията имаше само една. Сигурно е от ретина дисплея. Никога вече.

[blue_box]Снимките на заведенията и на мол „България“ са от уебсайтовете на съответните обекти, връзки към които има в публикацията. Заглавното изображение е с неизвестен автор. Впрочем определено не съм вегетарианец. В случай, че доловите подобно послание в картинката.[/blue_box]