Илюстративно за студентската миграция по празниците

В края на декември осъзнах, че съм платил сметката си за интернет за целия месец, че и след това, и че цели шестнайсет дни са на път да отидат на вятъра, докато аз спя, ям и се разхождам из кътчета, далеч по-приятни от наша София. Нямаше да ми върнат парите, а да пазиш интернет за себе си не е много хубаво, особено когато претендираш да си голям пират, който не би си купил софтуер от магазина. Шегата на страна, ако ще Бил Гейтс да ми яде храната от хладилника, този интернет щеше да отиде в полза на бедните гладни и измъчени студенти, обречени по неясни обстоятелства да мръзнат в грозния блок в Студентски град, да си пият ракията и да пишат протоколи.

Захвърлих оковите на страхотната си работа още на 19-и декември и прекарах половината от слънчевата и съвсем не-декемврийска събота, двайсети, в обикаляне за подаръци. После, както се казва, дим да ме няма, далеч (и на един час, и на 1000 километра) от града. Само за добро.

Оставих мрежите си необременени откъм пароли, за да не отидат парите ми на вятъра, а и за да видя колко хора ще се възползват от странната изненада. Разбира се, ако бях качил по-хубав фърмуеър, щях сега да анализирам и какви точно сайтове посещават останалите в София за празниците студенти (и каква част от тези сайтове са на турски), но изглежда това ще остане за друг път. А и не е хубаво да шпионираш хората точно по празниците (на колко ли хора в правителството на Щатите белобрадият старец е донесъл суровини за отопление?). Така че оставам само с една статистика, а именно на количеството „изконсумиран“ трафик. От ляво на дясно: дата, прието количество данни, получено количество данни, сума.

интернет – таблица употреба

В началото хората явно са се стеснявали. На 23-и обаче ги е обзело коледното настроение и са си свалили някой друг коледен филм. Да речем „Сам вкъщи“. После (за щастие) всички са си отишли. По Коледа не е имало никого (Студентски град сигурно е бил като през лятото), а на 27-и се е върнал някакъв тип, който не е имал право на повече дни отпуска и си е гледал имейла. Активността се е запазила минимална чак до новата 2014-а, а първите ранобудни студенти (не от онези) са се върнали още на втория ден на януари. В идните дни броят им е нараствал, дотолкова, че когато се върнах, заварих в мрежата си 26 клиента и не можех да вляза в Гугъл. Така се приключи и празничният ми експеримент, а любопитството ми, макар и на локално ново, беше задоволено с отговора на въпроса: „Има ли жива душа в Студентски град по време на празниците?“