Киндъл

Обичам да чета, но често ми липсва мотивация да го правя. Бих прочел много книги, ако имах време за това. Или поне така си казвам. Реално ми се налага да чета доста – най-вече литература, свързана с работата ми, докато съм в офиса. Същевременно се опитвам и да уча, а идеята да се взирам в PDF-и на лаптопа след цял ден работа, ми се струва… непривлекателна. Най-лошата част е седенето. Пък да четеш от компютър в леглото е ужасна работа – адската машина бълва горещ въздух като духалка в момичешко общежитие в зимна вечер и същевременно ѝ е невъзможно да застане в положение, при което да ти е удобно да боравиш с нея или дори да гледаш в дисплея.

Киндъл

Затова си взех Киндъл. Отделих известно време в чудене кой от предлаганите модели да си взема, като изборът ми беше между два модела – този с копчетата и този без (Paperwhite). Стигнах до извода, че предпочитам да не дам шейсет лева допълнително за чувствителен на допир екран и, което реално е по-привлекателно, подсветка, понеже тъкмо това предлага Paperwhite в повече спрямо стандартния модел. Е, има и други разлики, които обаче не успяха да ме грабнат – по-висока разредителна способност (която не усетих в магазина) и промени в софтуера, които обаче не са от някакво особено важно естество, а по-скоро свързани с допълнителни (и безполезни, поне за мен) възможности.

След седмица в чакане моят Киндъл беше вече при мен и се оказа точно това, което бях искал. Като човек, който не е притежавал подобно устойство досега, ми е невъзможно да направя каквото и да е сравнение с друго устройство, но нищо не ми пречи да изредя нещата, които ми харесват и тези, които не съвсем… Нека първо започна с негативите.

Амазон.ком са алчни и искат парите ни. Някъде четох, че Киндъл се продавал на производствената си цена и Амазон разчитали на печалбата си от закупени книги. Не виждам нищо лошо в това, щом така е решил маркетинговият им отдел. Но имам против да ми искат данните на кредитната карта при регистрация, за да съм имал удоволствието да мога да си закупя книги от техния уебмагазин само с един клик (за щастие тази стъпка може да се пропусне). Противопоставям се и на идеята някои от функциите, предлагани от софтуера на устроиството, да са налични само за потребители, регистрирали картата си със своя акаунт. За щастие става дума за не особено полезни неща като опцията за споделяне на цитати в социалните мрежи.

Гадно е да четеш PDF файлове. Една страница от такъв документ рядко се побира хубаво на екрана на устройството. Не можете да промените размера на буквите, но можете да използвате приближение. За нещастие това ви принуждава да се придвижвате из страницата, използвайки клавиатурата и значително влошава навигацията. Заобиколка е да смените ориентацията на екрана в режим пейзаж – напасването на страницата е по ширина, така че по този начин получавате по-голям размер на показваната страница.

Киндъл не може да пише на кирилица. Нека отбележа, че Киндъл се справя отлично с визуализирането на кирилица – тоест не по-зле отколкото с латиницата. Но за сметка на това, не може да я използва за писане. Разполагате с опции за търсене, за водене на бележки, за създаване на колекции… И никъде не можете да използвате кирилица, което напълно обезсмисля търсенето в литература на български език и прави втората опция неприятна, особено ако сте като мен и не тачите шльокавицата. Не че ще искате да водите някакви особени бележки, когато се налага да навигирате из виртуална клавиатура с четирите клавиша с посоки.

Засега това са негативите. А сега плюсовете.

Лесна употреба. Киндъл разполага с прекрасна издръжливост, преди да заплаче за ток от USB порта на компютъра ви. Понеже електронното мастило не хаби енергия, докато изобразява дадена страница, няма да ви се налага да изключвате устройството изцяло. Когато приключите с четенето, просто натискате бутона за заключване, разположен отдолу на корпуса, и вашият Киндъл показва красива картинка – скрийнсейвър с писателска тематика и си седи на бюрото, в чантата ви или където сте го оставили, в очакване да го събудите, при което след секунда в просветване на зелена лампичка до същия този бутон, той ще се събуди точно там, където сте го приспали. Винаги е готов и ако имате пет минути свободно време, можете спокойно да ги прекарате в четене. Няма и да правя ставнение с лаптопа. Къндъл помни докъде сте стигнали с всяка книга. Книжките могат да се подреждат в колекции. Ако не са PDF файлове, може да им се променя шрифтът и разстоянието между буквите, както и между редовете. Ориентацията на устройството може да се променя във всички четири посоки, което намирам за особено полезно, ако чета сутрин в леглото.

Send to Kindle. Това е прекрасната функция, позволяваща ви да си изпращате книги по електронната поща. След регистрация на устройството, получавате имейл адрес към домейна kindle.com, чието име можете да промените. Там не можете да четете пощата си, но за сметка на това всяка книга, която изпратите към него, ще се появи на вашия Киндъл, когато го свържете към Wi-Fi. Няма да се тревожите, че адресът ви може да изтече в интернет и да го глътне някой бот, за да получавате непоискани търговски съобщения и на четеца си за електронни книги. Защото можете да обособите списък с пощенски адреси, от които искате да получавате документи. По подразбиране там фигурира само имейлът, който сте дали при регистрация, но към него можете да прибавяте и цели домейни.

Управление на книгите. Това се отнася най-вече за начина, по който новите книги се озовават на устройството. Компютъра в единия край на USB кабела, устройството в другия и дърпате файловете, които искате да четете, в четеца. Направо като реклама на цифровизацията. Той може да е леко капризен и да не иска да храносмила някои от форматите, които, както разбирам, са по-широко разпространени, но тях лесно можете да конвертирате в нещо, което се поддържа чрез софтуер например като Calibre (a.ivo.qa/hc). Предполагам, че да сваляте книги от Амазон е дори по-лесно.

Екранът. Изглежда като хартия и е прекрасно ясен. И най-вече, можете да четете право срещу слънцето. Това не е положителна черта конкретно на този четец, но пък за сметка на това май ми е любимата. След това е Send to Kindle.

Речниците. Устройството идва комплектовано с различни речници и то на няколко езика. Докато четете текст на чужд език, можете да маркирате която и да е дума и да проверите определението ѝ в речника, който освен това разполага със симоними, примери и други благинки. Може да се ползва и отделно. Доколкото разбирам, Амазон предлагат и допълнителни речници, а ако информацията, която ви дават, не ви е достатъчна, имате възможност да потърсите и в Гугъл или Уикипедия, използвайки вградения браузър. До него всъщност трябва да прибягвате само в краен случай, понеже, да кажем, че още е в експериментален стадий на разработка :)

Общо взето това е мнението ми засега. То може и да се промени, например след първото изпускане на пода, нещо, което неизбежно се случва с всеки чуплив хардуер, който ми попадне в ръцете, или пък след като ползвам четеца повече от седмица (редакция: вече го изпуснах и само се олющи по краищата). Но в момента определено не съжалявам за покупката си. Напоследък четенето не е било толкова удобно. За приятно – вече ще ви излъжа. Но това не зависи от четеца, а от настроението, обстановката и хората, с които го правиш.