Един плюс и един минус на Билла

Магазин Билла

Докато се редях преди няколко часа на опашка в конкурентна верига, се сетих как в Билла това нямаше да се случи и ми дойде вдъхновение да напиша няколко реда по въпроса.

Моята история с веригата с лигав италиански палячо за талисман е, че на две крачки от офиса има един голяям Билла магазин и миналото лято неведнъж и не два пъти съм се хранил с храна, взета оттам.

Понеже вече загатнах за плюса, ще започна с него – не пазарувам в други големи хранителни магазини, но за първи път в Билла познах удобството на експресната каса. Това е каса, на която можете да се наредите, единствено ако искате да си купите осем или по-малко продукта. Тоест няма да ви се наложи да чакате лелката или дядото, купуващи запаси за цялата зима, да минат преди вас. А в нашата Билла има поне четири такива каси и повечето пъти, когато съм там, по-голямата част от тях работят! И нещата стават бързо и просто, и храната ви не изтива тотално само докато си платите за нея, както ми се случи тази вечер в другата верига. С мързела да си стопля яденето в микровълновата може да ви се струвам неубедителен, но оценката идва едва когато бързате за нещо, пред вас има четирима души с колички, а не можете да ги помолите да минете първи.

А сега и за големия минус – дори да ви се наложеше да чакате на опашка с яденето два дена, нямаше да изгубите нищо освен времето си, защото храната и пет минути, след като сте я купили, и две седмици по-късно, едва ли ще има вкус по-приятен от този на подметка на обувка. Сериозно, не купувайте нищо от топлата витрина. По-добре си стойте гладни или дайте парите си на някой просяк. Лично аз за противния вкус на храната в Билла имам три възможни обяснения:

  1. Използват продукти с отминал срок на годност;
  2. Използват продукти с отминаващ срок на годност;
  3. Готвачът им е взет от джунглата, неграмотен е, за да прочете една готварска книга и няма вкусови рецептори в устата си, и не може да усеща миризми.

Да, точно толкова гадна е храната в Билла. Да не решите, че само в този магазин е така – амѝ! – ял съм Биллина храна и в магазина в нашия град, пак си беше гадна. При нас обаче бях решил повече да не си купувам нищо от топлата витрина и удържах на обещанието си. А тук нямаше как.

В обобщение ще кажа – по дяволите бързото обслужване, хапнете като хората. Не яжте нищо от топлата витрина на Билла и денят ви ще бъде с една идея по-добър.

Изгубена студентска книжка – ръководство за оцеляване

Изгубили сте си студентската книжка? И сега се чудите какво да правите. Спокойно, на всекиго може да се случи, от най-разсеяния тип (в мое лице), до някой, който не изважда носа си от записките по цифрова схемотехника или някаква подобна глупост.

Точно така, аз също имах неудоволствието да попадна в такава ситуация и да ви кажа, никак не беше приятно. За щастие случката се размина без пострадали и убити, нито пък изгубих прекалено много време и не ме изключиха от университета.

Така, на първо място щом установите, че студентската ви книжка я няма, потърсете добре да не сте я забутали някъде, помислете си къде сте я носили, откъде сте минавали, на кого сте я давали. Може да е у някой колега или да пък да сте я оставили в кафене. Нека приемем, че я няма на никое от тези места и че сте съвсем убедени, че е изгубена.

На първо място, попитайте да не е намерена. Колегите, портиерите (на общежитието, ако обитавате такова, в корпусите на университета), във факултетната ви канцелария. Ако книжката ви се намира в канцеларията, от там ще ви се обадят – дали сте си телефонния номер, когато сте се записали в университета и там срещу името ви на картона пише на кой номер да се обадят именно в такива случаи.

След като вече знаете, че студентската книжка няма да се намери, трябва да я обявите за изгубена. Знам, че ако не сте патили, само сте чували за това и ви се е сторило смешно. Е, не е така, това с обнародването не е отживелица и днес още си е в сила. И дори не се практикува само и единствено от нашия винаги в крак с модата университет, напротив, ако отворите вестника, недейте да се изненадвате, когато попаднете на известия за изчезнали дипломи, свидетелства и други документи. Доколко това е нужно не се знае и може да се спори. Но сега нямате време за това, особено ако сте имали нещастието да останете без книжка в края на семестъра.

Изискванията са да пуснете обявата в издание с национално покритие. Тоест вашият градски седмичник не става. Относно това дали можете да пуснете обява в интернет издание, служителките в канцеларията не бяха сигурни. Тук също имате национално покритие и новината е далеч по-видима. Ако някой напише името ви в търсачката, веднага ще разбере колко сте завеян :) Решите ли да публикувате в интернет, първо попитайте в канцеларията. Реално номерът понякога минава, понеже в интернет съществуват такива обяви.

Стига да разполагате с дебитна или кредитна карта, няма да е необходимо да се разкарвате където и да било, а ще си свършите работата бързо и лесно (ако имате карта от университета, на която ви изпращат стипендиите, и тя става). Ето и моето

walkthrough

  1. Реших, че ще рекламирам във вестник „24 часа“ и затова и съветът ми е за там. Отивате на сайта на Вестникарска Група България (ВГБ) и регистрирате акаунт. Регистрацията иска всевъзможни данни, включително ЕГН и други неща, които можете да не давате, понеже явно не се прави валидация. Имайте предвид обаче, че данните ви ще се ползват за фактурата и ако тя ви трябва, ще е добре да ги попълните коректно.
  2. След като се регистрирате, потвърдите акаунта си и влезете в системата, отидете на „Е-Магазин“ и от опциите изберете „Свободен текст“ в категорията „Малки обяви“. Изберете си издание, аз, както вече казах, се спрях на „24 часа“. Рубликата е „МО“, подрубликата „Разни“, под-подрубликата „Други“.
  3. На страницата „Конфигурация на поръчка“ попълвате и данните на самата обява – оформлението е стандартно, за дата на публикация дайте най-близката възможна и я запомнете (на по-късен етап няма да можете да я видите), а текстът е следният (не е необходимо да е едно към едно, понеже никъде не ми казаха точни изисквания, трябва просто от него да става ясно на кого е въпросната студентска книжка):

    [dark_box]Изгубена студентска книжка с ф. № XXXXXXXXX към ТУ-София на Иван Петров Драгостинов, НЕВАЛИДНА[/dark_box]

    Удоволствието от това, към днешна дата (18-и януари 2013 г.), ще ви струва 7,20 лв. И това е само началото, но да не сте били толкова разсеяни :)

  4. Щом платите, ще имате възможност незабавно да видите вашата фактура. Ако много бързате можете да представите нея в канцеларията. Имайте предвид обаче, че не е изключено и да ви откажат, понеже в нея не фигурира текстът на обявата, нито датата, на която ще излезе вестникът.

    Фактура, издавана от ВГБ при онлайн поръчка на обява

    Фактура, издавана от ВГБ при онлайн поръчка на обява

  5. Докато чакате да излезе вестникът, отидете до книжарницата на ТУ и си купете нова студентска книжка. Ще ви питат само книжката ли искате или пълния комплект документи за записване. Вземете само книжката – ще ви струва 5 лв. Попълнете си данните в нея.
  6. Отидете в касата на вашия факултет и внесете такса „Издаване на дубликат на студентска книжка“. 20 лв. (припомням, цените са към 18-и януари 2013 г.) Ще получите квитанция и касова бележка, които, едва ли е нужно да казвам, трябва да запазите.
  7. Когато дойде време вестникът ви да излезе (нормално първата възможна дата, в която можете да публикувате, е 2-3 дни след деня на плащането) отидете до най-близката будка и си го купете. Намерете текста си на страница „Малки обяви“ :)
    Възможно е обявата да я няма в деня, за който сте се разбрали. Няма страшно обаче – не са ви забравили, просто си има в кои дни излизат тези обяви. Може да се наложи да си купите вестника и на следващия ден. В този ред на мисли, „24 часа“ в събота струва 1 лв., а в неделя 80 ст.
    Ако известието ви го няма и се притеснявате, можете да се свържете с хората – телефонните номера в сайта им дават свободно и в последствие заето в събота, но пък в делничен ден непременно ще ви звъннат и ще ви пратят имейл. Ползвайте формата за контакт.
  8. Вземете вестника, квитанциите и новата студентска книжка (да не забравите снимката) и отидете с тях в канцеларията. Всичко ще е готово или на следващия ден, или на този след него :)
  9. Вземете си книжката, когато е готова. Общо похарчени 7,20 + 5 + 20 + 1 = 33,20 лв.

Ами ако намеря книжката си?

Ако вие или някой друг намери книжката ви и тя пак се озове във ваши ръце, след като сте внесли таксата и дори след като е излязла обявата, можете да си върнете парите (стига да са благосклонни към вас).

  1. Носите квинтанцията в канцеларията, където казвате, че документът е намерен, на квинтанцията ви написват „Намерена“ и удрят един печат.
  2. На касата давате квитанцията и касовата бележка и получавате към нея разписка, която носите при някой по-високо в йерархията на университетските служители (ще ви кажат къде, в моя случай беше една врата в края на същия коридор), където получавате подпис, одобряващ връщането.
  3. Отивате на разплащателната каса, която също ще ви посочат. Не забравяйте да се подпишете. Ще ви върнат двайсетте лева и за вас ще останат само приятните спомени :)

Финалната ми препоръка е освен да внимавате къде си оставяте документите, да сложите в книжката си една хартийка с телефонен номер. Аз бих звъннал, ако намеря някъде такава книжка.