Телефонни измами в Самоков

Четвъртък, пети юли. В девет часа сутринта на телефона у дома се звъни.

Телефона вдига майка ми. Тя е в Самоков, аз работя в София. В слушалката прозвучават думи, сподавени в хлипове. „Катастрофа… счупени крайници… страх ме е, ще умра.“

Очевидно телефонните измамници претърпяват известно развитие. Вече не им се налага да целят напосоки пола на евентуалните дъщеря или син на жертвата. Когато плачем, гласовете ни си приличат. Когато сме разтревожени, пропускаме важни подробности.

Схемата продължава по очакван начин – телефонът е взет от ръцете на страдащото дете, за да може разговорът да се поеме от лице с по-голям авторитет. В различните разкази „добрият човек, който иска да ни помогне“ може да е лекар или пък инспектор от полицията.

В нашия случай е дори по-специален – професор по медицина.

„Професорът“ обяснява, че не му е удобно да говори с този номер – телефонът е стационарен и иска името на своята жертва и мобилен телефон. Получава първото име на майка ми (очевидно много разтревожена) и нейния номер.

„Добрият лекар“ навярно смята, че е на път да успее, но всъщност е допуснал малка грешка. Докато „агонизиращото дете“ е на телефона, майка ми се обръща към него със специално обръщение, с което ме нарича. „Професорът“ се подвежда и решава, че става дума за момиче.

Превъплатил се в ролята на лице с дългогодишен опит и дълбоки познания, измамникът започва да обяснява надлъж и нашир с какво „може да ѝ се помогне“, „тя“ от какво се нуждае и „на нея“ какво ще ѝ дойде добре. Не успява да научи какво е сбъркал, когато телефонът се тряска.

Самоковската полиция пък не иска да научава нищо.

„И други хора се оплакаха,“ казва неназован полицайски служител – „Но ние няма какво да направим, номерът е бил скрит.“ И допълва: „Трябвало е да го подмамите да дойде и ние да го хванем.“

Накрая уверява майка ми да не губи вяра – били напът да заловят измамника.

* * *

Знаете ли, няма да коментирам случая. Мислех надълго и нашироко да плюя този и онзи и да соча с пръст. Да говоря за некомпетентността или нахалния мързел на полицая. Но не си струва. Искам единствено да ви посъветвам да бъдете нащрек.

Нека тази публикация бъде едно скромно предупреждение, че не е задължително лошите неща да се случват само на другите хора. И че не знаем кога как ще постъпим, ако животът на близките ни може да виси на косъм.