Стремим се към равенство между хората. Раждаме се равни, казваме, с еднакви възможности, еднакви шансове, с равен шанс за успех в живота. И с тая помия ни заливат политици, теоретици и учебници, четем го по вестници. Гласуваме за управници – обещания, пожелания и гаранции, но нищо на практика. Четем за велики нации – Съединените Американски щати, Франция и Великобритания – общества демократични – равни шансове за всички. Какви шансове, за бога?!
Дами и господа, да ви напомня ли случка?
Миналата седмица в Шумен момче загуби живота си. Беше убито от луд. По слухове и спомени като дете малтретиран. Жертвата на единайсет. Детето избягало от къщи, нямало телевизор. Баща му на пръв поглед ненормален, майка му шивачка. Разведени. Колко взима на месец една шивачка, госпожи и господа? И това ли е представата ви за правда и свобода? Всеки работи и колкото си изкара. Колкото-толкова, всеки има свои възможности, всяка жаба да си знае гьола. Пишман спортист, примерно футболист, да играеш не знаеш и все пак лимузина караш, а нощите си в Софийски кръчми все прекарваш. Ти си герой? Но в чий поглед? Нямаш ли съвест? Ти си певец, депутат, политик или даже бивш цар? Не отговаряй на мен, отговори си сам – на света колко си дал? Каквото и да си сторил, достатъчно ли е то, вземи за пример момчето, което наскоро спаси давещо се дете от тъмните бесни морски вълни.
В свят, в който хората са щастливи няма крале. И ти не караш последен модел БМВ, колкото и да се стараеш, каквото и да правиш, докато на света има и едно гладно дете. Човек си, за бога, бъди човечен. Какво е удоволствието да живееш без лишение, знаейки, че деца чакат за дарение? Че може да не проходят, че може да не кажат мамо. Да ти се пригади само! Парите аз съм си ги изкарал – обидил би се някой – С пот на челото, да не съм ги откраднал! А какво ти трябва за живота? Виждаме щастието различно – любов, кариера, но не е ли човешкото въображение безгранично? „Нима не дава на хората хляб проектирането, изработката на луксозни коли?“ Да, господине, но същото можем да кажем за производството на бойни глави. Великата мисъл, всички науки – физика, химия и биология, математика и история. Накъде върви човекът? В борба за надмощие забравяме кои сме всъщност. Оръжията са за защита от лошите хора. Не сме ли ние тези хора? Защо сме разделени, каква е тази борба за надмощие? Защо сме братя, защо сме едно, но само когато членуваме в едно и също „правилно“ общество: партия, държава, съюз или религия било то? Имаме ресурси, имаме средства, не можем ли да осигурим на всяко дете щастливо детство? Заслужават ли те да тънат в нищета? Не са ли човеци като нас? Не се ли крият ум, чувства, надежди и страст във всяко едно от тях? Не са заслужили ада, който ще изживеят – „Но какво мога да направя аз? И защо точно аз?“ Ами да – защо да ти пука – когато другите си живеят живота? Родени сме егоисти. Но нека не умираме такива. Да бъдем добри. Колко ни коства? Стъпка по стъпка, дело след дело, и никой да ни не последва, далеч по-добре е от нищо.
Нали в основата на всяка революция е просто идея?