in Разкази, София

Случаят с мерцедеса

От деветдесета е. Виждаш, никакви забележки по боята, по интериора, никъде. Идеална е. Много я е пазил човекът. Един собственик – лично дойде при мен преди седмица. И ми я продаде, веднага се разбрахме, че такава кола изпуска ли се? Виждаш сам, това е кола със стил. Не е за случайни хора. Двеста шейсет и пет коня са под капака. Как се носи, как набира! Ще се качиш да я пробваш! Беше на Яким Якимов, бивш бизнесмен. Търговия. Започнал с нищо, но се справил. Натрупал капитал, парички. И си купил ей тоя мерцедес. Това му било най-върховия момент. Всичко вървяло по вода в бизнеса, но не и в личния му живот. Вече минавал четиресетте, но не срещнал жена. Живял си сам в центъра на София. Той и мерцедеса. То и затова сигурно е като писано яйце. Нали ти казвам, двеста и осемдесет коня е. Досега не съм продавал такава, ако я купиш, ще ми е на късмет. Та Якимов го ударила някаква криза и почнал много да страда, че не му върви със семейството. Решил, че не бил постигнал нищо в този живот и да вземе, че да продаде всичко, което го има, бизнеса, апартамента, там не знам какво друго е имал. И всички тия пари ги дарява за операцията на някакво момче. Някъде на майната си. Ама ходил там по града, откъдето е момчето, говорил с хората, помагал, карал ги с този мерцедес даже до летището в София. Та така похарчил всичко. Понеже нали нашите лекари уж не били много добри, но тези в чужбина и те явно не правят чудеса. Няколко пъти го връщали момчето и все нещо ново изскачало. А бе точно като с колите. Ама с тази няма да е така. Това е желязно. Няма чупене, няма износване. Амортизация никаква! Това е на двайсет и четири години, сам виждаш – не е мръднала. Това е кола със стил. Не е за случайни хора. Кожен салон, чистачки на фаровете, автоматик е. Класа. Няма какво да си говорим. Момчето се оправило. А собственика на колата се опитал да се върне към бизнеса, но не му се получило вече. Не знам, може късмет да е било всичко, при някои хора така става. Но не успял и понеже нямало никой до него, се отказал. Бил взел заем от банката да започне отначало, върнал каквото не бил похарчил, останалото го събрал в продължение на няколко години. Преместил се в по-крайните квартали, взел под наем апартаментче. Останали той и мерцедеса. Ти нали си от тук, от София? Значи запазваш и номера, четири осмици, това са ти хиляда лева. Златен номер. Така да се каже, в последните години само за колата се е грижил. Иначе се наел да работи охранител. Аз го познавам, откакто се преместих тук. Съседи сме от входа. Изглежда много свестен, но страшно самотен. Когато ми я продаваше… Да, да, можеш да седнеш, виж как седалките са си като нови, страшно са удобни… като ми я продаваше и не искаше да ми каже защо. Но преди два дни го срещнах долу на Т-Маркета и ми каза – много ще ми липсва колата – но парите ми трябват. Връщал се бил в селото на родителите си. Те са починали много отдавна, всичко пустеело. Къщата почти била паднала. Знам – каза – че от мерцедеса не мога да взема кой знае колко пари – но не мога да живея повече тук. Дори когато мислех, че съм напред, че вървя на някъде в този живот, не бях щастлив. Няма какво да се сравни с това да имаш семейство. Най-близо – каза – бях да се почувствам щастлив, когато дадох парите за операцията на Христо. Като гледах надеждата на тези хора, радостта, благодарността им, че им помагам, се чувствах като друг човек. Знаех, че върша добро дело. Никога не съжалих, че захвърлих бизнеса. И преди това, и след това, знаех просто, че не ми е тук мястото. Накрая, преди месец, ми се обаждат, че къщата на родителите ми представлявала опасна постройка и искали да я съборят. Реших да си пробвам късмета. Ето, че ти наистина си ми приятел и купи колата, за да я продадеш в твоята автокъща. Много съм привързан към тази машина, действително само тя ми е спомен от годините като заможен човек. Но така е в живота.

После не сме говорили. Да ти кажа – страшно ми е тъжно за този човек. Толкова нищо да не му се получи в крайна сметка. Но без хора като него нямаше да продавам подобни автомобили.

Мерцедес-Бенц 500 SEC е това. Не е за случайни хора.

Write a Comment

Comment

  1. Поздравления, Иво! Последният ти разказ наистина ми хареса! Продължавай да пишеш в тази насока и творбите ти ще привличат окото ми и за напред!