Днес я видях за пръв път. За пръв път, откакто не е моя.

Чужда е вече няколко месеца, но едва днес стана официално. Чак днес бяха подписани документите – необходимата бумащина, с която цивилизацията прилага измислените си правила върху всичко, дори и върху чувствата на хората. И сега аз стоя пред нея, под топлото слънце на декември и я гледам с възхита. Ето, че тя се е възстановила напълно след инцидента. Е, не е съвсем същата. Но никоя истинска буря не ни напуска без нито един белег. Оставя ни с горчивата победа, че сме преживели всичко това заедно, един до друг. Разрушава някои неща, а други оставя цели. В този случай разруши връзката ни.

Сега освежена, с нови сили, тя е готова да започне първия ден от остатъка от живота си. Не че животът ѝ с мен беше нещастен за който и да е от двама ни – заедно направихме много. За други неща не ни остана време. Така и не отидохме на море заедно, а толкова ми се искаше. Но пък малко ли пъти бяхме на кино или пътувахме на екскурзия… Заедно преживяхме и нещо, което можеше да завърши фатално. Можеше не е страшна дума. Защото нещата или се случват, или не. В онази влажна юнска нощ аз бях жив и здрав и това е важното. Остана ми само страшният спомен от една твърде дълга секунда. Не мога да кажа, че този момент ме преследва, ала няма и да изчезне от съзнанието ми скоро. Това е за добро, защото носи много поуки.

Новият ѝ живот. Личат се белези и незарастнали рани, но ще има някой, за когото това не ще бъде от значение. Може би някой ще ѝ се радва, както се радвах аз. Може би не. Възможно е това да се е случвало и преди и да ставам свидетел на поредното ѝ прераждане. Оттук насетне пътищата ни се разделят и у мен може би има капка тъга. Понеже и в декемврийската вечер тя пак си беше там и ме мамеше към себе си, сякаш бе същата като преди. Толкова близо, а всъщност толкова далеч.

Обаче ще си намеря по-добра. По-млада, по-красива, по-практична и да харчи по-малко. Аз съм обикновен човек и това ще е достатъчно, за да ме радва повече. Е, ще ми струва повече да я спечеля, но парите са за това, за да се харчат.

Сбогом, моя първа кола.

206

(Да, това на снимката всъщност не е моята кола, а по-хубава – но аз съм извинен. Моделите на бельо ги редактират с фотошоп, а филмовите звезди ползват каскадьори. Без Джеки Чан. Колата е купчина метал, стъкло и пластмаса без душа. Ако последният параграф преди Сбогом“ не ви е направил лошо впечатление и още сте си мислели, че говоря за жена, трябва да ви е срам)

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *