Как да (не) ме наемете

Интервюто за работа е двустранен процес. Компаниите търсят хора, които имат нужните квалификации и които биха могли да се впишат в културата им, а кандидатите искат да намерят компания, която да отговаря на техните нужди, която да се занимава с кауза, която е интересна и за тях, където да могат да получат развитие, където ще бъдат уважавани и ценени.

Наскоро преминах през кръг от интервюта и искам да споделя някои неща, които лично на мен правят добро впечатление и други, които играят ролята на червени флагове. Всичко, което ще спомена, съм го срещнал в истинско интервю. Разбира се, няма да споменавам имена на фирми и хора.

Това, което ще опиша, се отнася за ИТ сектора.

Наличието на притеснителни неща не означава, че автоматично трябва да откажете да се занимавате с въпросната фирма, означава само, че трябва да внимавате повече. В крайното решение къде да отидете почти винаги ще има и елементи на компромис – едва ли има идеални компании, както, да бъдем честни, едва ли вие сте идеалният служител. Както се казва, всеки си има някакъв бъг.

Лоша организация. Пристигате за интервюто и се налага да чакате над десет минути, за да намери интервюиращият време за вас. Оказва се, че залата е заета от негов колега, чиято пък зала е била задържана от проточила се среща. В крайна сметка отивате в недостроена част на офиса. Ако това е организацията, когато се опитват да ви направят добро впечатление, каква ли е по принцип?

Език на тялото. Не мога да кажа, че съм специалист по разчитане на маниерите на хората, но когато човекът, стоящ срещу вас, никога не ви гледа в очите, нещо не е наред. Също ако си мънка или ако присъства на интервюто, но никога няма въпроси към вас.

Интервю с абсолютно не-технически лица. Разбирам, рундът с представител на „човешки ресурси“ е необходим. Но когато тези лица задават въпроси за технологии, от които си нямат и представа, изглежда сякаш говорите с роботи. В една агенция за подбор на кадри, чийто партньор търсел QA специалисти, можещи да пишат на Java, те му бяха обяснили, че това не е нещо, което следва да се очаква от един QA специалист.

„Защо CV-то ви няма снимка/рождена дата?“ Ами, не кандидатствам за модел. Не мисля, че способността ми да си върша работата зависи от това на колко съм години. Може би зависи от това колко години опит имам – това вече го пише в автобиографията ми. А пък ако държите да знаете как изглеждам, в Гугъл има мои снимки. CV-то е само за релевантна информация.

Питат ви за досегашната ви заплата. Няма нищо нередно в това да ви питат какво възнаграждение очаквате. Даже е задължително да ви зададат този въпрос. Така знаете, че сте на същата страница и че има смисъл, както за вас, така и за компанията, въобще да минавате през процеса на интервюиране. Трябва да сте подготвени – да сте се интересували в какви граници вървят заплатите за такава позиция в това населено място. Трябва да имате реалистични очаквания. Имате добри причини да не искате абсолютно същото заплащане като при досегашния си работодател. Може би досега са ви плащали под средното за вашата длъжност. Може би сте склонни да отидете другаде само при по-високо възнаграждение – все пак, за да смените работата, ще жертвате сигурност и ще трябва да промените дневната си рутина. Ще трябва да разучите нови технологии и процеси и да се впишете в нов екип.

Новият ви работодател ще разбере каква заплата сте получавали така или иначе – сумата я пише в трудовата ви книжка, но няма причина да я знае още по време на интервюто. На мен тази тактика винаги ми е изглеждала като целяща да се плати възможно най-малко. В крайна сметка не ви оценяват по това, което ще свършите за компанията, а по преценката на предишнен работодател.

Искат сорс код за пример, написан за старата ви компания. Това е доста краен сценарий, но действително ми се е случвал. Не е необичайно компанията да иска да види код, който сте написали. Често това може да ви представи в по-добра светлина в сравнение с кода, който сте написали на самото интервю, било на хартия, бяла дъска или на предоставен от интервюиращите компютър. Но е много важно кодът, който ще представите, да е действително написан от вас и да имате право да го споделяте. Ако е написан за старата ви компания, трябва или да е със свободен код, или да имате позволение от страна на работодателя, за който сте го написали.

В моя случай интервюиращият поиска код, който съм писал за предишната си компания и ме увери, че няма да злоупотреби с него. Естествено, отказах. Вместо това предложих да им покажа код от профила си в GitHub, който съм писал за собствени проекти.

Скайп/видео интервюта без визуален контакт. Често един или повече от кръговете на интервюто се провеждат с хора, които не могат да се срещнат с вас физически. Когато се използва Скайп или друг софтуер, позволяващ видео комуникация, се очаква действително да се ползва такава. Най-лошият спенарий е интервюиращият да очаква да вижда вас, а вие него – не. За мен това е явен признак на неуважение. Ако има техническа причина връзката да не може да се осъществи, следва участникът в интервюто, при когото е проблемът, да се извини.

Тестове за интелигентност и логически задачи. Най-често IQ тест от тип „коя е фигурата, допълваща поредицата“. Или задача като тази с трите ключа и трите крушки, разположени в друга стая, до която можете да отидете само веднъж и трябва да разберете кой ключ съответства на коя крушка. Моето обяснение защо някой някъде все още дава такива задачи е заблудата, че нещо такова магически пресява по-добрите от по-лошите кандидати. Решаването на известно количество тестове „подобрява“ вашия коефициент на интелигентност и ви позволява да се справите по-добре на теста.

Задачи по време на интервюто и задачи за домашно, изискващи над 3-4 часа. Задачите, изискващи писането на код по време на самото интервю не са много добър начин да определите нечие ниво. Кандидатът не е в идеални условия – обикновено не разполага с компютър, под стрес е, докато вие, в качеството си на интервюиращи, сте ограничени откъм условие, което можете да зададете. Условията често се повтарят и са толкова базови, че не представляват нещо, с което служителят ще се занимава, когато започне работа. Не е трудно като кандидат да се подготвите за повечето често разпространени въпроси и задачи. Лично аз обикновено си припомням книгата Programming Interviews Exposed.

Задачите за домашно ви дават по-широк поглед върху уменията на кандидата, но все пак недейте да прекалявате. Особено ако кандидатът ходи и на работа, едва ли може да отдели десет часа в решаване на задачи. Затова недейте да очаквате 100% unit test coverage, детайлна документация и други аспекти, чието разбиране можете да определите чрез въпроси.

 Може би най-голямата крайност за задача, която съм получавал, беше за цялостна система за следене на Bitcoin транзакции (при положение, че от CV-то ми ставаше ясно, че нямам опит с bitcoin и криптовалути), която да може да следи потоци с цени, да извършва сравнения, да се справя с мрежови проблеми, невалидни данни и др. Цялостното оформление на задачата звучеше като „искаме система, която реално да ни върши работа“, не като задание за интервю. И всичко това се очакваше още преди да сме провели какъвто и да е разговор по същество. Не, благодаря.

Обещания за по-висока заплата, неописана в договора. Или описаните във вида „начална заплата X лева, след изтичане на изпитателния срок до Y лв.“ Има го изразът, че устният договор има стойността на хартията, на която е написан. Предмет на офертата е това, което се предлага в момента и това, което е описано, че ще се случи, в договора. Всичко друго е подвеждащо.

Кратък срок за приемане или отказ на офертата. Ако може, отговорете до края на деня. Всичко това е притискащо и сякаш цели да вземете спонтанно, необмислено решение. Щом една компания е решила да ви направи оферта, вероятно може да почака и за отговора ви. Когато чакате оферти от няколко фирми, е много важно да организирате крайните срокове, така че да не предпочетете една компания, само защото срокът, който са ви дали, изтича, преди да сте получили другите.

Изпитателен срок от над 6 месеца и непоискана работа като контрактор. Веднъж кандидатствах за голяма компания през агенция за подбор на персонал. След известно време стана ясно, че се очаква да бъда нает като служител на агенцията, контрактор към компанията, в която исках действително да работя. Всичко щяло да си е същото – щял съм да работя в офиса на голямата компания, само договорът ми за първите 6 месеца щял да е към агенцията. После голямата компания щяла да ме вземе на трудов договор при тях.

Попитах дали ще имам изпитателен срок и към голямата компания. „Да, разбира се, шестмесечният изпитателен срок е задължителен по закон. Но няма значение, той е само фиктивен. Компанията ще ви има доверие дотогава.“ Сериозно? Задължителен изпитателен срок – такова животно няма. Контрактор към агенцията – това 100% е с цел въпросната агенция да смуче пари през мен от голямата фирма по-дълго време. Имали доверие – глупости. Аз вярвам на това, което имам черно на бяло. Ако не могат да го напишат, значи не са напълно убедени.

Да не говорим, че дадена заплата като контрактор през агенция означава, че голямата компания ще плаща повече за мен, отколкото би платила на кандидат, кандидатстващ директно при тях, със същата заплата. Кого ли биха избрали тогава?

Бягам надалеч от подобни глупости.

Минимален платен годишен отпуск. По закон, работодателят е длъжен да отпуска 20 работни дни като платен годишен отпуск. В нашата индустрия е обичайно компаниите да дават малко повече. Ако дават точно 20, доста вероятно е да правят компромиси и с други неща.

Няма паркинг. Не е задължително да имате, но наличието му може да е голям плюс в зависимост от кандидата, особено когато офисът е разположен на натоварено място. Имайте предвид, че за повечето хора е важно да могат да стигнат и да се приберат бързо от работа и възможността да ползват автомобила си е голямо предимство.

„Заплатата ви ще е по-ниска, защото нямате опит в нашата област.“ Ставаше дума просто за различен домейн – те правеха софтуер за телекомуникационни компании, а аз се бях занимавал с друг тип. Едва ли не – „Вие искате да работите в нашата фирма повече от всичко на света, така че сигурно бихте били съгласни на двойно по-ниска заплата, само и само да ви дадем работата“. Хайде не.

Предложената заплата е много по-ниска от поисканата. Когато ме питат за желана заплата, посочвам диапазон. Така не обвързвам фирмата с конкретна точна сума, а и те знаят на какво бих бил доволен. Могат в зависимост от представянето ми да предложат адекватно възнаграждение. Ако диапазонът е над сумата, която са готови да предложат за позицията или ако не смятат, че уменията и опитът ми струват толкова, очаквам да го „изкомуникират“ с мен по някакъв начин. В една фирма споделих очакванията си на първото интервю. Преминах през него, през задача „за домашна работа“, която ми отне няколко часа, през второ техническо интервю, а след това ми бяха поискани контактите на поне двама души, с които съм работил, за препоръки. Продложената в края заплата беше много по-ниска от долната граница на посочения от мен диапазон. Какво въобще са си мислели тези хора?

Никога не се срещате с екипа. В едно интервю си говорех с хора от главния офис на компанията, намиращ се някъде в чужбина. Второто пак беше с някого, далеч от България. Позицията беше в София и попитах дали няма да се чуя или видя с хората, с които реално ще работя, по възможност в действителния офис на компанията. „Не. Ние всичко решаваме тук, аз съм ръководител на екипа.“ Тоест този екип просто получава нови хора, „спуснати от горе“. Никой не се интересува ще паснат ли в екипа и какви са изобщо, освен откъм технически умения.

Пасивно-агресивно поведение след интервюто. Един път бях на интервю за позиция, където диапазонът на заплатата беше посочен в обявата. Поисках заплата в неговите рамки. Искането ми беше към горния край на диапазона, но същевременно чаках оферта от друга фирма, с по-висока от поисканата заплата. В крайна сметка не получих работата (но получих другата оферта). Няма нищо страшно, не може всеки опит да води до успех.

С изненада открих, че човекът от интервюто е написал ядосан пост в популярна група за програмисти във фейсбук, в който се оплаква как кандидатите искали висока заплата, само защото бил посочил такава в обявата. И че нищо не знаели, затова той не можел да си обясни наглостта им.

Може би е бил прав и не съм се представил изобщо добре на интервюто. А може и въобще да не е визирал мен. Но за мен има нещо друго важно – мостът е изгорен, не бих кандидатствал в тази компания отново, докато служителите ѝ си позволяват да правят подобни изявления от нейно име в интернет. Всъщност ИТ сферата в България е много малка. Това че един кандидат не е бил подготвен за дадена позиция днес, не означава, че не би бил добро допълнение към екипа ви след две години. Не е от ваша полза или от полза на компанията да развалите трайно отношенията си с някого, понеже не сте си допаднали от първия път.

Освен това всеки е свободен сам да определя цената си. Може заплатата, която някой иска, да ви се струва абсурдно висока. Ако действително е така, кандидатът рано или късно ще го осъзнае, като забележи, че никъде не му предлагат толкова.

А сега и малко положителни неща.

Интелигентен разговор. Моят идеал за интервю е среща, където кандидатът и един или повече членове на екипа, сядат заедно, за да поговорят за работата, за опита на кандидата и как може уменията му да бъдат приложени в организацията. Смислени разговори за това как кандидатът би решил един или друг казус, какви технологии би използвал, как процесът би му помогнал. Вместо въпросите да задълбават в API-то на даден език, задачите да бъдат решени чрез голямата картина. Може би и в псевдокод или чрез блок схеми.

Въпроси от типа „как бихте постъпили в ситуация X или Y“ ще ви разкрият повече за „меките умения“ на кандидата. Въпроси, проверяващи как се е справил с дадена задача или предизвикателство в предишните заемани от него позиции, ще ви позволят да потвърдите това, което е описал в автобиографията си.

За мен това е правилният подход, защото тества начина ми на действие, на научаване и на разрешаване на конфликти. Това какви точно детайли от езика X знам на изуст са оставени на заден план. Те са важни, разбира се, но е по-важно да имате мислещ човек, който знае как да разсъждава, отколкото ходеща енциклопедия.

Проверили сте кандидата. Положително впечатление ми прави, когато интервюиращият може да ми каже, че знае с какво се занимават компаниите, от които съм бил част досега. Очаквам да получа въпроси относно предишните ми позиции – какви проблеми съм разрешавал и как. С кои технологии ми е било приятно да работя и как този опит би ми бил от полза на новото място. Очаквам да е прегледал скромния ми профил в GitHub и да ме пита за интересите ми. „Казвате, че разработвате софтуер, който да подпомага тестването и процеса на разработка, можете ли да ми разкажете повече?“ По този начин мога да защитя уменията си за проектиране и дизайн, които бих искал да мога да приложа и на новото място. Всички печелят.

Разходка из офиса. „Това е нашият офис. Тук е front-end екипът. Тези момчета пишат бекенда на Node.js. Това е зоната ни за почивка.“ Така мога се идентифицирам с мястото на работа. Мога от първо лице да преценя, че офисът е светъл и просторен, да разбера какво е нивото на шума и дали екипите са задружни.

Разговор с хората, с които действително ще работя. Често интервютата се провеждат от различни управители и ръководители, а с обикновените членове на екипа следва да се запознаете едва на първия си работен ден. На едно място в края на интервюто интервюиращите поканиха двама души от действителния екип, за който кандидатствах. Зададоха ми някои въпроси и обсъдихме какви книги чета в свободното си време. Самият факт, че ме попитаха за книги означаваше, че и те четат – определено плюс за мен.

Отлично оборудване. Аз се възприемам като инженер. Върша прецизна и изпипана работа. Обичам да разполагам с качествено оборудване, от мебелировката (стол, бюро), през компютъра (+++за лаптоп), до периферията (дисплеи с висока разредителна способност, мишки и клавиатури, слушалки). Отделно софтуера. Ще използвам това оборудване ежедневно и очаквам то да е добро.

Какво прави компанията. Чел съм обяви от типа „топ компания във финансовия сектор с $5 млрд. приходи през изминалата година.“ Кой си мислите, че ще впечатлите с това? Аз ще я купувам ли тази фирма? Ще ми ги дадете ли на мен тези пари? Аз съм инженер. За мен е важно фирмата да е стабилна и да не фалира след два месеца. Но е също толкова важно тя да се занимава с нещо, което аз намирам за важно. Разбира се, различните кандидати се впечатляват от различни неща. За един мечтаната дейност е софтуер за електронни магазини, а друг се чувства значим, когато разработва софтуер за медицинския сектор. Много важно е да можете с гордост да разкажете какво прави компанията ви и защо. Често конкретните технологии, с които го постигате, са на второ място.

Обратна връзка. Много чужди сайтове разказват колко е неправилно интервюиращите да дават обратна връзка за кандидата след интервюто. Може и да са прави и това да представлява легален риск. Не съм достатъчно наясно със законодателството, за да мога да кажа доколко това е така в България. Конструктивната критика обаче за мен е един огромен плюс, защото ми показва как мога да подобря уменията и нагласата си. Дори когато обратната връзка е негативна, наличието ѝ ме оставя с положителни впечатления от компанията. Студеният подразбиращ се автоматичен отговор след две седмици от рода на „след внимателно обмисляне решихме да не продължим с кандидатурата ви“ за мен означава „не искаме да работим с теб сега или изобщо някога“.

В отговор на поднесената обратна връзка мога да обясня как бих компенсирал за недостатъци в знанията и уменията си. Бих могъл да разбера върху какво точно ще е добре да поработя още и как да развия уменията си допълнително. Но най-важното от гледна точка на работодателя е, че ще оценя жеста от страна на неговите представители и че в бъдеще бих имал компанията предвид, когато търся нова работа. Нещата не са абсолютни. Сега може да нямат място за мен или аз да не отговарям на профила, който търсят. Но не е сигурно, че това ще остане така винаги.

***

Списъкът се получи по-голям от очакваното. И все пак съм сигурен, че изпускам още много неща. Може би всичко е очевидно, а може много от нещата да са валидни само за мен. Но се надявам това да е една градивна критика.

Nintendo Switch: Кратко ревю

Дълго очаквах новата конзола на Nintendo – грабна ме с първия си трейлър миналата есен, чаках я с нетърпение, отказа ме високата цена, на която решиха да я пуснат, но в крайна сметка я купихме в деня на излизането ѝ – на трети март. Първото нещо, което купувам толкова рано!

Switch

И тя е с нас вече две седмици, в които сме играли всеки ден. Или поне някои от нас.

Достатъчно време, за да изготвя кратък списък с който да ви убедя (или разубедя) да си я купите и вие.

Плюсове:

  • Мигновено стартиране и „заспиване“. Играете си играта, решавате да починете – влизате в „sleep“ режим – конзолата изгасва на момента. Когато искате да продължите, просто включвате контролера или изваждате конзолата от поставката. Можете да продължите от там, където сте оставили нещата.
  • Безшумна. Няма дискове. Вентилаторът не се чува.
  • Можете да отнесете играта навсякъде. На първо място, преносимият режим е точно толкова удобен, колкото и „телевизионният“. И разполагате с голяма, истинска игра, на мобилно устройство. А можете да пренесете и цялата конзола – комплектът от докинг станция, захранващ и HDMI кабел тежи едва няколкостотин грама.
  • Лесно управление на потребители. Аз и съпругата ми си имаме отделни профили, които направихме в рамките на първите ни минути с конзолата.
  • Потребителският интерфейс е максимално изчистен – семпли, светли менюта без излишни функции и скрити настройки. Цялото потребителско преживяване е ориентирано към лесна употреба. Началната настройка е елементарна и безболезнена – включвате HDMI кабела към телевизора и следвате указанията, показани на екрана.
  • Контролерите са леки и удобни. Може да ви се сторят странни на пръв поглед, но това впечатление ще изчезне в първите няколко минути игра.
  • Новата Зелда е невероятна. Това е едно пъстро приключение, с което ще прекарате много незабравими часове. Тествано, допада и на хора, които не харесват видео игри твърде много. Повече, отколкото на мен. Всъщност тези хора играят и в момента, докато пиша този текст.

Минуси:

  • Цената. Ориентировъчно, ще трябва да отделите около 700 лв. за конзолата + игра. Което може да ви се стори прекалено, особено предвид това, че можете да си купите PlayStation 4 за по-малко пари и да получите конзола с доста по-добри технически характеристики и по-богат каталог от игри.
  • Споменатият вече каталог. В настоящия момент, малко повече от две седмици след излизането на конзолата, може би единствената игра, която си струва, е The Legend of Zelda: Breath of the Wild. И тя е невероятна. Но е само тя. Останалите игри, поне на пръв поглед, са несериозни и лично аз не бих похарчил парите си за тях. По-късно през годината се очакват няколко нови заглавия с потенциал, но за момента имате Зелда.
  • Switch е конзола за видео игри. Не можете да възпроизвеждате видео или музика, няма Netflix (не че ви и трябва, в него по принцип няма нищо), няма Spotify. Няма даже и браузър. Можете да играете игри (игра) и това е.

Крайната ми оценка е силно положителна. Nintendo Switch е удобен, добре измислен, прекрасно реализиран и успя да се вмъкне, надявам се трайно, в нашето ежедневие. Има и минуси, не е за всеки, но и няма да ви остави да скучаете.

Приятна игра!

Вземи си отпуска в събота!

Здравей, бъдещо аз, което чете тези редове,

Най-вероятно си се сетил за това, след като си се насладил на поне четири поредни дни чиста, лишена от излишен шум, бързане и вършене на неща, почивка. В тези дни си забравил що е то работа и отново си се радвал на това как ги има продължителните празници на пук на мрънкането на разни сериозни хора в мрежата и по телевизията, за които тези дни, в които не се ходи на работа, са пагубни за българската икономика. Видиш ли, хората в Европа почивали много по-малко и затова имали пари и нови коли, а ние затова сме били бедни. Същите тия анализатори казват, че трябва навсякъде да се пуши, понеже алкохолизираните туристи иначе бележили спад и не искали да падат от терасите по Черноморието. Затова е излишно да коментирам повече.

Лошото идва сега, когато си се върнал на работа. В началото е малко гадно, но се свиква. Истински неприятно обаче става, щом насред нищото, като гръм от ясно небе, изскочи някаква работна събота. Събота, да, ден за почивка, в който се очаква да ходиш на работа. И ти някак си преглъщаш чувството на обида и унижение и отиваш. Да правиш… нещо.

В работната събота трябва да си вземеш отпуска!

Знам, чувството не е приятно. Чувстваш се сякаш трябва да платиш за нещо, което по принцип е без пари. Може би този свободен ден ще ти потрябва друг път. Ами морето? Нее! Ако ти свършат всички дни, до един, пак можеш да си вземеш неплатен отпуск. Или да се… ами, разболееш.

На първо място, ти не си свикнал да работиш тогава. Тогава си свикнал да спиш до късно, да мързелуваш, да ходиш на разходка…

Второ. Шест дни са прекалено много. Още в ранните часове на петъчното утро бленуваш за края на работния ден, след който си свободен. Не си мислиш „А утре ще свърша еди-какво си“. В събота отиваш на работа с нежелание, което прогресивно нараства с наближаването на бавния приглушен следобед. Не става дума за мързел или за разглезеност. Просто не можеш да останеш концентриран толкова дълго. Поне ти. И така, в събота не свършваш нищо. Денят преминава, уморяваш се, но резултатът го няма. Не оставаш до шест часа, но все пак пропиляваш достатъчно много време, за да считаш съботата за изгубена. Безвъзвратно.

В неделя почиваш. Още не са посмели да посегнат и на този ден. Но кой обича неделя, този ден, предшестващ понеделника? А и той не стига, за да си починеш пълноценно. Вечерта си мислиш как на следващия ден отново си в офиса и страдаш.

И най-накрая, в понеделник не ти се става, не ти се пътува, не ти се работи и като цяло не ти се занимава с нищо, което дори бегло да наподобява работа. Не е толкова до умора, колкото до нагласа и усещане за непълноценна почивка. А тепърва предстоят още пет дни…

Затова другия път ме послушай и си вземи отпуска, като цивилизованите хора, които са се сетили за това преди теб.

 P.S. Тази публикация е написана в ранните часове на сряда в седмица след работна събота. Както сами виждате, авторът не е успял да се накани да я напише в понеделник, когато несъмнено са го налегнали тези тежки мисли. Което си е доказателство. Може би хиперболата е била ненужна.

Покупки от Великобритания

Макар електронната търговия в България да се развива с прилични темпове, доста продукти все още не са достигнали родната ни земя или пък при нас са в пъти по-скъпи. Затова е по-лесно и изгодно да ги закупим от другаде. Във всеки наш град редом до трикольора се вее и европейското знаме, но европейските онлайн магазини още избягват да доставят до скромната ни страна. А това отваря работа на поне дузина компании, готови да доставят ценните ни покупки от Европа до нас.

Честно казано, досега не ми се беше налагало да купувам нещо от далеч или поне не нещо, което да изисква доставка. Ако някой ме беше питал преди два-три месеца, сигурно щях да му кажа да попита Гугъл. Но не и сега, сега пиша статия за това как да си купите нещо от Amazon и да го получите в рамките на горе-долу две седмици.

След като сте решили от какво се нуждаете и откъде ще го вземете и сте се уверили, че търговецът не доставя до България, се регистрирате в някой от сайтовете за транспорт на пратки от Великобритания до страната ни. Реално те разполагат с адреси в Лондон или другаде, които можете да посочите, когато избирате адрес за доставка. Пратката ви пристига в складовете им, след което потегля към вас с някой от курсовете, които се случват на два-три дни. Датите на курсовете се публикуват на сайта на съответната фирма, така че да можете да съобразите вида на доставката, която ще ползвате с датата на потегляне. Лично аз се спрях на Gabieli, по препоръка на колега. Цената, на която доставят, е повече от приемлива (на фона на очакванията ми), а именно 2лв. за всеки килограм от пратката (а за определени неща, които хората често доставят – като колела и мотоциклети явно – има фиксирани цени). Което означава, че е по-евтино да си доставите нещо от Лондон до София, отколкото вътре в София с някоя от нашите куриерски фирми. След регистрация с превозвача, в която посочвате българския си адрес, получавате пореден клиентски номер. Когато правите самата поръчка в сайта на търговеца, попълвате адреса на склада и този номер, който да служи за ориентир чия е пристигналата пратка.

Самото плащане можете да осъществите с дебитна или кредитна карта, като банката ви ще уреди въпроса с конвертирането на левове в друга валута. Ако плащате с Пейпал (където е позволено), същото ще направи и Пейпал. Курсовете на банката не са твърде ощетяващи на фона на официалния курс на БНБ. Например единият продукт от моята поръчка, на стойност 26,97£, е струвал 63,76 лв. Отделно банката ще ви начисли и няколко допълнителни такси за пукупката от чужбина. В моя случай за продукта на стойност 26,97£ или 63,76 лв. имам две такси в размер 0,50 и 0,32 лв. за плащане от POS в чужбина. За другия продукт на стойност 35£ или 83,04 лв. същите такси са в размер 0,50 и 0,42 лв. Отделно има и такса в размер на 1,95 лв. за авторизация плащане на POS. Като описание на тази транзакция е посочено Amazon EU AMAZON. CO. UK LU 00: 43 и справка в интернет показва, че зависи от банката, услугите на която ползвате.

Цялата ми поръчка на стойност 61,97£ (144,93 лв. по курса на БНБ по това време) излезе 150,49 лв. до склада на Gabieli в Лондон.

Моята поръчка в Амазон

Моята поръчка в Амазон – някои от нещата, които ми трябват за дипломната работа. У нас или ги няма, или са в пъти по-скъпи.

Щом поръчката е направена, я регистрирате на сайта да доставчика, като ѝ задавате описание с достатъчно подробности, като номер и очаквано тегло. Търговецът ще ви изпрати имейл, когато достави поръчката на лондонския адрес, а доставчикът – когато я приеме. После ще ви уведоми за номера на курса към България и кога ще пристигне при вас. И остава да чакате.

Примерна поръчка в системата на Gabieli

Така например изглеждаше моята поръчка на сайта на доставчика на 23-и март.

В крайна сметка моята пратка пристигна на два пъти, поради различните снабдители за двата продукта, които бях закупил. Доставката от Англия ми излезе по два лева на артикул и по 5,80 лв. за двата курса на Еконт в столицата. Алтернативно доставчикът позволява да се разходите до офиса му и сами да си приберете колета. Когато сложим чертата, поръчката ми на стойност 61,97£ ми струва точно 166,09 лв. и ѝ отне 18 дни, за да пристигне до мен. Доволен съм.

 

[blue_box]Заглавната снимка е с неизвестен автор, но пък има сняг и затова е хубава. Впрочем тук ще намерите още хубави снимки от Лондон.[/blue_box]

Илюстративно за студентската миграция по празниците

В края на декември осъзнах, че съм платил сметката си за интернет за целия месец, че и след това, и че цели шестнайсет дни са на път да отидат на вятъра, докато аз спя, ям и се разхождам из кътчета, далеч по-приятни от наша София. Нямаше да ми върнат парите, а да пазиш интернет за себе си не е много хубаво, особено когато претендираш да си голям пират, който не би си купил софтуер от магазина. Шегата на страна, ако ще Бил Гейтс да ми яде храната от хладилника, този интернет щеше да отиде в полза на бедните гладни и измъчени студенти, обречени по неясни обстоятелства да мръзнат в грозния блок в Студентски град, да си пият ракията и да пишат протоколи.

Захвърлих оковите на страхотната си работа още на 19-и декември и прекарах половината от слънчевата и съвсем не-декемврийска събота, двайсети, в обикаляне за подаръци. После, както се казва, дим да ме няма, далеч (и на един час, и на 1000 километра) от града. Само за добро.

Оставих мрежите си необременени откъм пароли, за да не отидат парите ми на вятъра, а и за да видя колко хора ще се възползват от странната изненада. Разбира се, ако бях качил по-хубав фърмуеър, щях сега да анализирам и какви точно сайтове посещават останалите в София за празниците студенти (и каква част от тези сайтове са на турски), но изглежда това ще остане за друг път. А и не е хубаво да шпионираш хората точно по празниците (на колко ли хора в правителството на Щатите белобрадият старец е донесъл суровини за отопление?). Така че оставам само с една статистика, а именно на количеството „изконсумиран“ трафик. От ляво на дясно: дата, прието количество данни, получено количество данни, сума.

интернет – таблица употреба

В началото хората явно са се стеснявали. На 23-и обаче ги е обзело коледното настроение и са си свалили някой друг коледен филм. Да речем „Сам вкъщи“. После (за щастие) всички са си отишли. По Коледа не е имало никого (Студентски град сигурно е бил като през лятото), а на 27-и се е върнал някакъв тип, който не е имал право на повече дни отпуска и си е гледал имейла. Активността се е запазила минимална чак до новата 2014-а, а първите ранобудни студенти (не от онези) са се върнали още на втория ден на януари. В идните дни броят им е нараствал, дотолкова, че когато се върнах, заварих в мрежата си 26 клиента и не можех да вляза в Гугъл. Така се приключи и празничният ми експеримент, а любопитството ми, макар и на локално ново, беше задоволено с отговора на въпроса: „Има ли жива душа в Студентски град по време на празниците?“

Sublime Text 2, Firefox… Пет софтуера, които ползвах през 2013

В края на всяка година хората се отдават на ретроспекция какво е станало през всичките тези 365 дни, изминали от предишната ретроспекция. Ако трябва да съм честен, тази година можеше да е много по-добра. Но каквато е била–такава. Ще има още много от тях (със или без нас), и по-хубави, и по-лоши. А тази публикация е на една по-весела тема, а именно с какъв софтуер злоупотребявах основно тази година и защо. Впрочем става дума за личното ми потребление, не за супер скъпите модерни технологии, които ползвам, докато съм на работа. Абсолютно.

firefox-512-noshadow

Mozilla Firefox

Не съм с нея от съжаление. Наистина, лисицата е поостаряла и вечно задъхана да настигне Google Chrome, но си е моят браузър. По-бавен, по-тромав и не се харесва на любителите на прекаления минимализъм. За сметка на това ми харесва как изглежда, как се държи, възможността да го разширявам, факта, че не принадлежи на компания, която иска да знае какво искам, какво правя, къде живея, къде гледам и изобщо всичко, от което да може да извлече полза. Фондацията Мозила се стреми към един по-добър свят, където всеки има право на добър софтуер.  Разбира се, това само по себе си не би ме спечелило. Но браузърът им може всичко, от което се нуждая, независимо дали искам да чета, да пазарувам, да разработвам софтуер или просто да си губя времето в интернет.

Eclipse icon

Eclipse

Стоя и се взирам в него, час след час, ден след ден и не е възможно между нас никога да не припламне някоя искра… И тогава да ми се прииска да го прасна през екрана, за да не ме мъчи повече. Макар и своеволен, Еклипс е лесен за употреба и предлага куп опции, които да улеснят живота на програмиста (аз усетих това с особена сила, тъй като преминах към него не от друга развойна среда, ами от текстови редактор), може да бъде разширяван и е с отворен код, което позволява ползването му за работа с редица езици и за множество различни задачи.

Google Apps

Пакет от най-доброто, което предлага Гугъл, специално за бизнеса. GMail, Drive, Sites и още, под ваш домейн, за вашата организация. Можете да управявате потребителите си – да ги създавате, премахвате, да редактирате правомощията им… За да изградите мрежа, предлагаща подобни услуги и с такова ниво на контрол, ще ви е нужна инфраструктура и хора, ако не разчитате на Гугъл. Е, това не е моят случай. Аз си нямам организация или група хора, които да менажирам, но ми харесва да разполагам с Гугъл на свой домейн. Това ми дава известна доза независимост – днес ми харесват условията им, утре не – следователно се махам, но запазвам адреса си. Не съм вързан към тях и адресът ми не е ivaylo_smk1991@gmail.com. От самите приложения най-полезни за мен са Drive, с което мога да синхронизирам файловете си между устройствата, които ползвам, и офис приложенията, с които създавам, споделям и редактирам документи в екип. Гугъл поддържат Майкрософтските формати и могат да записват в тях. Няма го и проблема на OpenOffice.org/LibreOffice, които до последно не се научиха да четат нещо по начина, по който е било създадено и да записват така, че Office да го вижда правилно. А за разлика от Office, приложенията на Гугъл са безплатни. Само да не беше Големия брат…

Google Search

Вече споменах Гугъл с лошо. Не ги харесвам, но няма как да не намирам част от продуктовата им гама за полезна (или необходима). Търсачката им е отлична, а картинките по случай различни празници и събития лесно могат да изтръгнат от мен някоя усмивка сутрин. Друго наистина интересно нещо е Google Street View. Когато търсиш да намериш къде живееш или искаш да видиш дали някой случайно е бил паркирал пред гаража ти, когато е минала колата на Гугъл, е просто забавно. А когато ще пътуваш някъде и искаш да видиш какво, по дяволите, те очаква там, вече става и полезно.

Google Apps menu

Sublime Text

sublime

Това определено е най-добрият текстови редактор, който можете да намерите. Натъпкан с полезни функции за ваше улеснение – регулярни изрази, възможност да маркирате няколко неща наведнъж, отлична навигация, преглед на целия текст в десния ъгъл на прозореца и най-сетне тъмен интерфейс в текстов редактор и то по подразбиране! Какво повече да искаш? Не е безплатен, но за сметка на това прилага интересен бизнес модел – можете да изтеглите Sublime Text и да го изпробвате колкото време си искате без да се налага да го крадете. Когато прецените, че това е редакторът, превеждате 70$ на автора (който е само един) и програмата е ваша. Лицензът е за потребител, а не за компютър. Това ще рече, че можете да я използвате на всеки компютър, на който седнете, дори когато сте на работа и то без да нарушавате лицензионното споразумение. Sublime е мултиплатформен – ще го подкарате и под Уиндоус, и под Линукс, и под Мак.

Май това ми стига засега. В обобщение ще кажа, че обичам софтуерът ми да е безплатен. Нямам предвид пиратски. Понеже в света на компютрите има безплатен обяд и той не е гаден като храна за микровълнова. Програма, написана от един чoвек, може да е далеч по-полезна от нещо, в което голяма компания е вложила колосални средства. А нещото, което ме ядосва най-много в софтуера, е натрапчивостта на компаниите, които стоят зад него. Те не искат да улеснят живота ни. Те искат да ни следят, за да ни предложат реклами, насочени специално към нас. Искат да знаят какво искаме да споделим, но ни е страх от това, което може да си помислят другите. Искат да завземат по-голям дял от вниманието ни за себе си. Нека не правим това лесна задача. Ние сме личности, а не безплатна статистика.

Никога вече

Днес я видях за пръв път. За пръв път, откакто не е моя.

Чужда е вече няколко месеца, но едва днес стана официално. Чак днес бяха подписани документите – необходимата бумащина, с която цивилизацията прилага измислените си правила върху всичко, дори и върху чувствата на хората. И сега аз стоя пред нея, под топлото слънце на декември и я гледам с възхита. Ето, че тя се е възстановила напълно след инцидента. Е, не е съвсем същата. Но никоя истинска буря не ни напуска без нито един белег. Оставя ни с горчивата победа, че сме преживели всичко това заедно, един до друг. Разрушава някои неща, а други оставя цели. В този случай разруши връзката ни.

Сега освежена, с нови сили, тя е готова да започне първия ден от остатъка от живота си. Не че животът ѝ с мен беше нещастен за който и да е от двама ни – заедно направихме много. За други неща не ни остана време. Така и не отидохме на море заедно, а толкова ми се искаше. Но пък малко ли пъти бяхме на кино или пътувахме на екскурзия… Заедно преживяхме и нещо, което можеше да завърши фатално. Можеше не е страшна дума. Защото нещата или се случват, или не. В онази влажна юнска нощ аз бях жив и здрав и това е важното. Остана ми само страшният спомен от една твърде дълга секунда. Не мога да кажа, че този момент ме преследва, ала няма и да изчезне от съзнанието ми скоро. Това е за добро, защото носи много поуки.

Новият ѝ живот. Личат се белези и незарастнали рани, но ще има някой, за когото това не ще бъде от значение. Може би някой ще ѝ се радва, както се радвах аз. Може би не. Възможно е това да се е случвало и преди и да ставам свидетел на поредното ѝ прераждане. Оттук насетне пътищата ни се разделят и у мен може би има капка тъга. Понеже и в декемврийската вечер тя пак си беше там и ме мамеше към себе си, сякаш бе същата като преди. Толкова близо, а всъщност толкова далеч.

Обаче ще си намеря по-добра. По-млада, по-красива, по-практична и да харчи по-малко. Аз съм обикновен човек и това ще е достатъчно, за да ме радва повече. Е, ще ми струва повече да я спечеля, но парите са за това, за да се харчат.

Сбогом, моя първа кола.

206

(Да, това на снимката всъщност не е моята кола, а по-хубава – но аз съм извинен. Моделите на бельо ги редактират с фотошоп, а филмовите звезди ползват каскадьори. Без Джеки Чан. Колата е купчина метал, стъкло и пластмаса без душа. Ако последният параграф преди Сбогом“ не ви е направил лошо впечатление и още сте си мислели, че говоря за жена, трябва да ви е срам)

Най-хубавият месец

От днес сме в най-хубавия месец от годината.

Обикновено по това време навън е студено и вие мразовит вятър, а денят е къс и нощта дълга. Природата спи. И всичко би трябвало да е някак си приглушено и тъжно, но всъщност не е. Понеже коминчетата пушат, коледните светлини блестят в тъмнината, а замръзналият въздух по някакъв необясним начин е изпълнен с коледно настроение. Тихата зимна романтика е навсякъде. Този месец е щастлив.

Коледното настроение е странно нещо. Иска ти се да си тананикаш коледни песни, докато снегът хрущи под обувките ти. Иска ти се да зарадваш близките си. Иска ти се да гледаш коледни филми, да отидеш да коледен базар и да си купиш греяно вино и немски наденички, докато мръзнеш пред Народния театър. Или поне на мен това ми се иска.

Искам да ходя на лов за подаръци. През студа, във вечерта, да обикалям магазините в търсене на точно това, което знам, че ще зарадва любимите ми хора. И след като го намеря, да го разглеждам с премръзнали пръсти пак на оная пейка пред Народния театър, чудейки се дали получателят ще се зарадва. Искам да си купим елха и да я украсим. Да украсим всичко. Да има сняг, много сняг. Да дойде Бъдни вечер и да ядем на пода питка с късмети и да пием ошав. Да спазя коледната си традиция и да играя на тази игра в същия ден…

А после да дойде и Коледа. Тя е най-хубавият празник, независимо в какво и дали вярваш. Играчките на елхата блестят, стаята изобщо е изпълнена с аромата на иглички и на теб ти е топло и весело, ей там от ляво, в сърцето…

После да отида навън през снега на тази необикновена декемврийска сутрин, за да намеря моята една втора и да се опитам да зарадвам и нея… И дано на нея ѝ хареса каквото ѝ нося, защото за пореден път е нещо, което ще сметне за твърде откачено…

След това сигурно ще ходя на гости, ще гледам коледни филми и ще хапвам вкусотии. Което ми напомня, че днес още не съм се хранил. До скоро и честит празничен месец!

[lightgrey_box]Картинката към публикацията е дело на dim.po.[/lightgrey_box]

Киндъл

Обичам да чета, но често ми липсва мотивация да го правя. Бих прочел много книги, ако имах време за това. Или поне така си казвам. Реално ми се налага да чета доста – най-вече литература, свързана с работата ми, докато съм в офиса. Същевременно се опитвам и да уча, а идеята да се взирам в PDF-и на лаптопа след цял ден работа, ми се струва… непривлекателна. Най-лошата част е седенето. Пък да четеш от компютър в леглото е ужасна работа – адската машина бълва горещ въздух като духалка в момичешко общежитие в зимна вечер и същевременно ѝ е невъзможно да застане в положение, при което да ти е удобно да боравиш с нея или дори да гледаш в дисплея.

Киндъл

Затова си взех Киндъл. Отделих известно време в чудене кой от предлаганите модели да си взема, като изборът ми беше между два модела – този с копчетата и този без (Paperwhite). Стигнах до извода, че предпочитам да не дам шейсет лева допълнително за чувствителен на допир екран и, което реално е по-привлекателно, подсветка, понеже тъкмо това предлага Paperwhite в повече спрямо стандартния модел. Е, има и други разлики, които обаче не успяха да ме грабнат – по-висока разредителна способност (която не усетих в магазина) и промени в софтуера, които обаче не са от някакво особено важно естество, а по-скоро свързани с допълнителни (и безполезни, поне за мен) възможности.

След седмица в чакане моят Киндъл беше вече при мен и се оказа точно това, което бях искал. Като човек, който не е притежавал подобно устойство досега, ми е невъзможно да направя каквото и да е сравнение с друго устройство, но нищо не ми пречи да изредя нещата, които ми харесват и тези, които не съвсем… Нека първо започна с негативите.

Амазон.ком са алчни и искат парите ни. Някъде четох, че Киндъл се продавал на производствената си цена и Амазон разчитали на печалбата си от закупени книги. Не виждам нищо лошо в това, щом така е решил маркетинговият им отдел. Но имам против да ми искат данните на кредитната карта при регистрация, за да съм имал удоволствието да мога да си закупя книги от техния уебмагазин само с един клик (за щастие тази стъпка може да се пропусне). Противопоставям се и на идеята някои от функциите, предлагани от софтуера на устроиството, да са налични само за потребители, регистрирали картата си със своя акаунт. За щастие става дума за не особено полезни неща като опцията за споделяне на цитати в социалните мрежи.

Гадно е да четеш PDF файлове. Една страница от такъв документ рядко се побира хубаво на екрана на устройството. Не можете да промените размера на буквите, но можете да използвате приближение. За нещастие това ви принуждава да се придвижвате из страницата, използвайки клавиатурата и значително влошава навигацията. Заобиколка е да смените ориентацията на екрана в режим пейзаж – напасването на страницата е по ширина, така че по този начин получавате по-голям размер на показваната страница.

Киндъл не може да пише на кирилица. Нека отбележа, че Киндъл се справя отлично с визуализирането на кирилица – тоест не по-зле отколкото с латиницата. Но за сметка на това, не може да я използва за писане. Разполагате с опции за търсене, за водене на бележки, за създаване на колекции… И никъде не можете да използвате кирилица, което напълно обезсмисля търсенето в литература на български език и прави втората опция неприятна, особено ако сте като мен и не тачите шльокавицата. Не че ще искате да водите някакви особени бележки, когато се налага да навигирате из виртуална клавиатура с четирите клавиша с посоки.

Засега това са негативите. А сега плюсовете.

Лесна употреба. Киндъл разполага с прекрасна издръжливост, преди да заплаче за ток от USB порта на компютъра ви. Понеже електронното мастило не хаби енергия, докато изобразява дадена страница, няма да ви се налага да изключвате устройството изцяло. Когато приключите с четенето, просто натискате бутона за заключване, разположен отдолу на корпуса, и вашият Киндъл показва красива картинка – скрийнсейвър с писателска тематика и си седи на бюрото, в чантата ви или където сте го оставили, в очакване да го събудите, при което след секунда в просветване на зелена лампичка до същия този бутон, той ще се събуди точно там, където сте го приспали. Винаги е готов и ако имате пет минути свободно време, можете спокойно да ги прекарате в четене. Няма и да правя ставнение с лаптопа. Къндъл помни докъде сте стигнали с всяка книга. Книжките могат да се подреждат в колекции. Ако не са PDF файлове, може да им се променя шрифтът и разстоянието между буквите, както и между редовете. Ориентацията на устройството може да се променя във всички четири посоки, което намирам за особено полезно, ако чета сутрин в леглото.

Send to Kindle. Това е прекрасната функция, позволяваща ви да си изпращате книги по електронната поща. След регистрация на устройството, получавате имейл адрес към домейна kindle.com, чието име можете да промените. Там не можете да четете пощата си, но за сметка на това всяка книга, която изпратите към него, ще се появи на вашия Киндъл, когато го свържете към Wi-Fi. Няма да се тревожите, че адресът ви може да изтече в интернет и да го глътне някой бот, за да получавате непоискани търговски съобщения и на четеца си за електронни книги. Защото можете да обособите списък с пощенски адреси, от които искате да получавате документи. По подразбиране там фигурира само имейлът, който сте дали при регистрация, но към него можете да прибавяте и цели домейни.

Управление на книгите. Това се отнася най-вече за начина, по който новите книги се озовават на устройството. Компютъра в единия край на USB кабела, устройството в другия и дърпате файловете, които искате да четете, в четеца. Направо като реклама на цифровизацията. Той може да е леко капризен и да не иска да храносмила някои от форматите, които, както разбирам, са по-широко разпространени, но тях лесно можете да конвертирате в нещо, което се поддържа чрез софтуер например като Calibre (a.ivo.qa/hc). Предполагам, че да сваляте книги от Амазон е дори по-лесно.

Екранът. Изглежда като хартия и е прекрасно ясен. И най-вече, можете да четете право срещу слънцето. Това не е положителна черта конкретно на този четец, но пък за сметка на това май ми е любимата. След това е Send to Kindle.

Речниците. Устройството идва комплектовано с различни речници и то на няколко езика. Докато четете текст на чужд език, можете да маркирате която и да е дума и да проверите определението ѝ в речника, който освен това разполага със симоними, примери и други благинки. Може да се ползва и отделно. Доколкото разбирам, Амазон предлагат и допълнителни речници, а ако информацията, която ви дават, не ви е достатъчна, имате възможност да потърсите и в Гугъл или Уикипедия, използвайки вградения браузър. До него всъщност трябва да прибягвате само в краен случай, понеже, да кажем, че още е в експериментален стадий на разработка :)

Общо взето това е мнението ми засега. То може и да се промени, например след първото изпускане на пода, нещо, което неизбежно се случва с всеки чуплив хардуер, който ми попадне в ръцете, или пък след като ползвам четеца повече от седмица (редакция: вече го изпуснах и само се олющи по краищата). Но в момента определено не съжалявам за покупката си. Напоследък четенето не е било толкова удобно. За приятно – вече ще ви излъжа. Но това не зависи от четеца, а от настроението, обстановката и хората, с които го правиш.

Един плюс и един минус на Билла

Магазин Билла

Докато се редях преди няколко часа на опашка в конкурентна верига, се сетих как в Билла това нямаше да се случи и ми дойде вдъхновение да напиша няколко реда по въпроса.

Моята история с веригата с лигав италиански палячо за талисман е, че на две крачки от офиса има един голяям Билла магазин и миналото лято неведнъж и не два пъти съм се хранил с храна, взета оттам.

Понеже вече загатнах за плюса, ще започна с него – не пазарувам в други големи хранителни магазини, но за първи път в Билла познах удобството на експресната каса. Това е каса, на която можете да се наредите, единствено ако искате да си купите осем или по-малко продукта. Тоест няма да ви се наложи да чакате лелката или дядото, купуващи запаси за цялата зима, да минат преди вас. А в нашата Билла има поне четири такива каси и повечето пъти, когато съм там, по-голямата част от тях работят! И нещата стават бързо и просто, и храната ви не изтива тотално само докато си платите за нея, както ми се случи тази вечер в другата верига. С мързела да си стопля яденето в микровълновата може да ви се струвам неубедителен, но оценката идва едва когато бързате за нещо, пред вас има четирима души с колички, а не можете да ги помолите да минете първи.

А сега и за големия минус – дори да ви се наложеше да чакате на опашка с яденето два дена, нямаше да изгубите нищо освен времето си, защото храната и пет минути, след като сте я купили, и две седмици по-късно, едва ли ще има вкус по-приятен от този на подметка на обувка. Сериозно, не купувайте нищо от топлата витрина. По-добре си стойте гладни или дайте парите си на някой просяк. Лично аз за противния вкус на храната в Билла имам три възможни обяснения:

  1. Използват продукти с отминал срок на годност;
  2. Използват продукти с отминаващ срок на годност;
  3. Готвачът им е взет от джунглата, неграмотен е, за да прочете една готварска книга и няма вкусови рецептори в устата си, и не може да усеща миризми.

Да, точно толкова гадна е храната в Билла. Да не решите, че само в този магазин е така – амѝ! – ял съм Биллина храна и в магазина в нашия град, пак си беше гадна. При нас обаче бях решил повече да не си купувам нищо от топлата витрина и удържах на обещанието си. А тук нямаше как.

В обобщение ще кажа – по дяволите бързото обслужване, хапнете като хората. Не яжте нищо от топлата витрина на Билла и денят ви ще бъде с една идея по-добър.