Вземи си отпуска в събота!

Здравей, бъдещо аз, което чете тези редове,

Най-вероятно си се сетил за това, след като си се насладил на поне четири поредни дни чиста, лишена от излишен шум, бързане и вършене на неща, почивка. В тези дни си забравил що е то работа и отново си се радвал на това как ги има продължителните празници на пук на мрънкането на разни сериозни хора в мрежата и по телевизията, за които тези дни, в които не се ходи на работа, са пагубни за българската икономика. Видиш ли, хората в Европа почивали много по-малко и затова имали пари и нови коли, а ние затова сме били бедни. Същите тия анализатори казват, че трябва навсякъде да се пуши, понеже алкохолизираните туристи иначе бележили спад и не искали да падат от терасите по Черноморието. Затова е излишно да коментирам повече.

Лошото идва сега, когато си се върнал на работа. В началото е малко гадно, но се свиква. Истински неприятно обаче става, щом насред нищото, като гръм от ясно небе, изскочи някаква работна събота. Събота, да, ден за почивка, в който се очаква да ходиш на работа. И ти някак си преглъщаш чувството на обида и унижение и отиваш. Да правиш… нещо.

В работната събота трябва да си вземеш отпуска!

Знам, чувството не е приятно. Чувстваш се сякаш трябва да платиш за нещо, което по принцип е без пари. Може би този свободен ден ще ти потрябва друг път. Ами морето? Нее! Ако ти свършат всички дни, до един, пак можеш да си вземеш неплатен отпуск. Или да се… ами, разболееш.

На първо място, ти не си свикнал да работиш тогава. Тогава си свикнал да спиш до късно, да мързелуваш, да ходиш на разходка…

Второ. Шест дни са прекалено много. Още в ранните часове на петъчното утро бленуваш за края на работния ден, след който си свободен. Не си мислиш „А утре ще свърша еди-какво си“. В събота отиваш на работа с нежелание, което прогресивно нараства с наближаването на бавния приглушен следобед. Не става дума за мързел или за разглезеност. Просто не можеш да останеш концентриран толкова дълго. Поне ти. И така, в събота не свършваш нищо. Денят преминава, уморяваш се, но резултатът го няма. Не оставаш до шест часа, но все пак пропиляваш достатъчно много време, за да считаш съботата за изгубена. Безвъзвратно.

В неделя почиваш. Още не са посмели да посегнат и на този ден. Но кой обича неделя, този ден, предшестващ понеделника? А и той не стига, за да си починеш пълноценно. Вечерта си мислиш как на следващия ден отново си в офиса и страдаш.

И най-накрая, в понеделник не ти се става, не ти се пътува, не ти се работи и като цяло не ти се занимава с нищо, което дори бегло да наподобява работа. Не е толкова до умора, колкото до нагласа и усещане за непълноценна почивка. А тепърва предстоят още пет дни…

Затова другия път ме послушай и си вземи отпуска, като цивилизованите хора, които са се сетили за това преди теб.

 P.S. Тази публикация е написана в ранните часове на сряда в седмица след работна събота. Както сами виждате, авторът не е успял да се накани да я напише в понеделник, когато несъмнено са го налегнали тези тежки мисли. Което си е доказателство. Може би хиперболата е била ненужна.

Храната около бул. България 49

По мои груби сметки – а аз не съм добър в математиката – вземайки предвид средния брой работни дни в месеца, харча поне по 180 лева месечно за храна в обедната почивка. Разположен на стратегическия 49-и номер на столичния булевард България, реших да си направя списък на заведенията, където човек би могъл да се наяде наоколо. И в които съм ял достатъчно пъти, ако изобщо, за да мога да оценя. За съжаление, мнението ми е твърде критично, което до голяма степен обезсмисля въобще съществуването на подобен списък. Понеже според мен повечето от тези места за хранене са от лоши по-лоши. Подредбата не е в ред на това колко ми допадат, а колко далеч са разположени от офиса.

Мистър Пица

Мистър Пица

Пицарията се намира в същата сграда, където работя, което я прави идеална за хората, които бързат да се върнат и нямат време за разточителни обеди. Това всъщност не е съвсем така, понеже обслужването е бавно, а в чакане на сметката човек може да изгуби поне десет минути. Храната пък няма особени вкусови качества и зад неща с имена, които предразполагат към образуване на лиги, стоят не особено вкусни работи, които не бихте опитали повторно. Но пък иначе хората разполагат с доста места и със салонни управители, които да ви кажат къде да седнете. Така че да ви изглежда по-изискано, макар пицата ви да няма вкус.

Азуро

azzuro

Разположен на №49А, ресторантът е на две минути от офиса – колкото да сляза по стълбите. И все пак да се наядете тук ще ви отнеме повече време, отколкото ако се разходите до заведение на десет минути пеша, тъй като храната се приготвя изключително бавно. Няколко поръчани пържоли се равняват на 40 минути. Храната не е лоша, но повечето порции са от порядъка на 200 грама – ако можете да се наядете с това, добре. Но пък за същите пари можете да се нахраните по-обилно и с по-вкусна храна в някое от другите заведения. Тук има и положителни неща, например начина, по който се сервира жива бира. Бих препоръчал, но не и за обедната почивка.

Бистро 53

Бистрото се намира на две-три минути от офиса и честно казано, не съм го посещавал скоро. Последно за обяд предлагаха бюфет, където за определена сума – 5 или 7 лева, можехте да се сдобиете с малка или голяма чиния, която да напълните с нещата, които ви харесат. Бързо и приятно, с нелоша храна, като в хотел.

Има слухове, че сервират стара храна. Няма как да потвърдя, но си имайте едно наум…

Билла – бул. България

И преди съм я оплювал. В най-добрия случай храната им е безвкусна, а топлата витрина е противна. Всъщност за мен има и още един аргумент да не си взимам храна за офиса – не ми позволява да се откъсна от работата. На обяд имам нужда за малко да забравя за това, което правя и просто да се храня. Служебните задължения могат да почакат един час. Такава е и идеята. Но ако се храня в кухненското помещение, след максимум половин час съм готов да седна пред екрана отново. Поговорката All work and no play makes Jack a dull boy е абсолютно вярна. Затова и ми е гадно, когато в ЛинкдИн видя препоръка от рода на „Петкан е прекрасен служител. Той е от хората, които винаги остават след работно време.“ Дано политиката на никоя фирма не зависи от човек, дал такава препоръка.

Скарата в подлеза на бул. България и Тодор Каблешков

Преди често взимах храна от там. Вкусно е и всеки ден има нещо, което да си харесате. А човекът, който готви и продава храната, винаги ще ви сложи поне 100 грама повече – е, не безплатно – за да не прибягвате до автомата за сникерс следобед – понеже сникерс е достатъчно вреден, за да се оглеждате за диабета, прокрадващ се зад гърба ви след всяка хапка. Не е много евтино за храна, която си носите за офиса, но пък си остава вкусно. Към момента не ходя там, защото не обичам да ям в офиса. Както казах преди малко.

Мол „България“

Мол „България“

Молът на бул. България предлага джънк фуд в изобилие – само дето му казват фаст фуд. Храната е готова и е вкусна, естествено по изкуствен начин, с щедра дажба от химични съединения с функцията да ви се струва вкусно и да се върнете отново.

  • Аз съм известен почитател на KFC и по времето, в което бях вманиачен по него, се хранех всеки ден там, за да мога да спечеля кофа с крилца от тяхна промоция. Успях. Към момента все още харесвам пилешките им вкусотии, но се опитвам да огранича консумацията им до веднъж седмично. Даа, седмично.
  • По едно време харесвах и Събуей – там уж продуктите са пресни, защото пред вас ги слагат в сандвича, а и можете да направите „вашия си“ сандвич с работите, които харесвате. Само дето в последствие храната там започна да ми става неприятна. Не знам втръсна ли ми или е заради огромния женски косъм в сандвича ми, или понеже съб ъф дъ дей в един от дните е изключително гаден, но вече рядко се храня там.
  • Това с дюнерите не знам как се казва, а и мразя дюнери. Рядко за човек, който живее в Студентски град. Но ядох веднъж там нещо като клубен сандвич с пилешко и пържени картофки. Беше вкусно и доста обилно. Трябва ми специална нагласа, за да се прежаля.
  • Китайските манджи не съм ги пробвал, но опитът ми казва, че не се е случвало да опитам китайска храна и да ми хареса. Неща, които са вкусни солени, са подсладени до забрава, за да ви е гадно.
  • В БМС българската кухня не е хубаво. За около 10 лева можете да се сдобиете с няколко по размер кутии с разни „български манджи“, които нито са вкусни, нито можете да разберете какво са. Или моите вкусоусещания са повредени, или не мога да си обясня как имат обекти във всеки мол. Виж, присъствието им в Студентски град го разбирам.

Другите неща в мол „България“ не съм ги опитвал – но знам, че има суши – не съм ял суши изобщо някога, чувствам, че първо трябва да премина през някакъв курс – още нещо с дюнери или може би пица на парче, будка с шоколадов фонтан и спагетен ресторант.

Св. Никола

На пет минути от мол „България“, нещо като студентски стол. По-евтино от останалите заведения, но определено не по моя вкус.

Дон Домат – Стрелбище

 

Дон Домат

Разходката до „Дон Домат“ е поне десет минути, но пиците им са добри. Имат и други работи, които също не са лоши. Това е от по-добрите заведения. Чакането не е голямо, ако сте малко хора, а обядът там е по-приятен, когато е достатъчно топло, за да седнете отвън. И, разбира се, ако разполагате с поне час и половина за обяд.

Пицария „Ветрило“

 

„Ветрило“

Безапелационно любимото ми заведение в района на офиса. Наистина, над десет минути път, но си струва. Всъщност за мен именно разходката е плюс. Храната винаги е вкусна и достатъчна като количество, за да се нахраните, а обслужнето е адекватно и достатъчно бързо. Освен когато случите на нов сервитьор, който не знае, че имат Старопилзен. И макар ресторантът да се води пицария, според мен пиците не са основната атракция – тук всичко е вкусно и то достатъчно, че дори не съм стигнал до пиците.

За мен „Ветрило“ има само един недостатък, а именно, че в едното помещение пушенето е позволено. Използват някакъв пропуск в закона, според който помещението явно се води незакрито, тъй като разполага с много остъклени врати, които в топлите месеци се отварят. В студените месеци това не се случва, но въпреки това пушенето си остава позволено.

Флай бар – кв. Мотописта

На някои хора прилича на стриптийз бар с неоновите надписи отвън. Реално е приятно заведение с прилична кухния и слънчева (и плюс, и минус) градина. За мен единственият проблем е, че храната изглежда доста по-вкусна, отколкото е в действителност.

Почетно мога да назова още няколко заведения. „Марсилия“ се помещаваше там, където сега се намира Мистър Пица. Не беше добро и всъщност собствениците му постъпиха прекрасно, като го разкараха в друг, по-печеливш квартал. За мен решаващият случай беше този, в който поръчаното ядене от обедното меню не дойде в рамките на половин час, а накрая дойде сервитьорката, за да ми каже, че нямат ястието в наличност и да си избера нещо друго от менюто. Не отидох отново. От другата страна на булеварда, след като се пресече подлеза, в една уличка пък имаше – и може още да го има – малко заведение, където храната не беше лоша. Ла Кубанита е хубав ресторант, но не чак дотам близко и не съм ходил достатъчно пъти, за да мога да оценя – но бих отишъл пак.

Веднъж бях и в един турски ресторант някъде в региона. Там вместо менюта имаха айпади, а по телевизорите даваха парламентарен контрол. Сервитьорът ни потъна вдън земя – дали не отиде до Турция? – и се оказа, че приложението им всъщност не праща поръчките до сервитьора. Той дойде и маркира всичко от  поръчката, едно по едно, на своя айпад и после прибра таблетите от нашите ръце, сигурно за да не прецакаме нещо. После порциите се оказаха не съвсем като на картинките – там, където на таблета имаше две големи вретеновидни не-свински мръвки в чинията имаше само една. Сигурно е от ретина дисплея. Никога вече.

[blue_box]Снимките на заведенията и на мол „България“ са от уебсайтовете на съответните обекти, връзки към които има в публикацията. Заглавното изображение е с неизвестен автор. Впрочем определено не съм вегетарианец. В случай, че доловите подобно послание в картинката.[/blue_box]