Опции

За четирите години, прекарани в ТУ, така и не се сблъсках със сериозната корупция, за която бях слушал. Никой не ми е искал, поне досега, пари, за да ми даде изпита си. Срещал съм само по-леките форми на нечестно придобиване на средства с цел гарантиране на по-добра оценка. А именно – доцентът, който предлага да си купите сборника му, дори вече да го имате, за да не ви прати на поправка, когато оценката ви е слаба. Но пък срещнах доста измамници сред студентите – пращащи други хора по изпитите вместо тях или преписващи със слушалка в ухото. По начало тази неправда ме ядосваше. После свикнах. Действително това дали мамите или не не е от значение. Можете да си научите каквото ви трябва и без да си „губите времето“ с университета. Както бихте могли и нищо да научите, дори съвестно да сте ходили по лекции и упражнения. Бихте могли да оправдаете част от мързела си с убеждението, че в университета не ви учат на каквото трябва и както трябва, но от един момент нататък просто ставате нагли.

Нямах представа за колко се търгува един взет изпит до преди седмица, когато в пощата ми се озова едно интересно писмо.

Първи имейл

А най-смелите ми надежди от първи курс бяха да пиша курсови по програмиране за двайсет лева. Или за трийсет с обяснение на кода и коментари. Тогава бях чувал, че това е на сметка, понеже вариантите за задачи през годините си стоят едни и същи. Тоест пишеш варианти и по някое време се оказва, че си ги събрал всички и вече си на чиста печалба. Писмото не привлече достатъчно интерес, докато на следващия ден не дойде и неговото продължение.

email2

Което надмина очакванията ми – мислех си, че за тези пари можете да си купите изпита директно от преподавателя. Колко съм бил наивен! Преди известно време си бях играл да проверя за колко се търгува една фалшива диплома и писах на един от хората в бранша, подвизаващи се в Продавалник. Казаха ми, че за 1300 лева можете да се сдобиете с диплома от кой да е български университет, от кото година и с какъвто успех желаете. Доколко е „качествена“ услугата не знам – но хората предлагат да платите директно при получаването, както и убеждават, че разполагат с всички защитени знаци на документа. Бих посъветвал младежа (?) от писмата да се обърне направо към тези добри хора – ще му излезе по-евтино от пълния комплект по-тежки изпити, ала знам ли – може би търси студентския живот. Легендарният студентски живот с дюнерите, чалгата и долнопробните нощни заведения, животът, където баварци със сини номера „дрифтират“ пред „Фантастико“, животът „с изпити тежки/с нощи горещи.“ А може да преследва нещо друго.

Аз мога единствено да си пожелая тук да идват по-малко от тези хора и повече от тези, които искат да постигнат нещо в живота си.

Вземи си отпуска в събота!

Здравей, бъдещо аз, което чете тези редове,

Най-вероятно си се сетил за това, след като си се насладил на поне четири поредни дни чиста, лишена от излишен шум, бързане и вършене на неща, почивка. В тези дни си забравил що е то работа и отново си се радвал на това как ги има продължителните празници на пук на мрънкането на разни сериозни хора в мрежата и по телевизията, за които тези дни, в които не се ходи на работа, са пагубни за българската икономика. Видиш ли, хората в Европа почивали много по-малко и затова имали пари и нови коли, а ние затова сме били бедни. Същите тия анализатори казват, че трябва навсякъде да се пуши, понеже алкохолизираните туристи иначе бележили спад и не искали да падат от терасите по Черноморието. Затова е излишно да коментирам повече.

Лошото идва сега, когато си се върнал на работа. В началото е малко гадно, но се свиква. Истински неприятно обаче става, щом насред нищото, като гръм от ясно небе, изскочи някаква работна събота. Събота, да, ден за почивка, в който се очаква да ходиш на работа. И ти някак си преглъщаш чувството на обида и унижение и отиваш. Да правиш… нещо.

В работната събота трябва да си вземеш отпуска!

Знам, чувството не е приятно. Чувстваш се сякаш трябва да платиш за нещо, което по принцип е без пари. Може би този свободен ден ще ти потрябва друг път. Ами морето? Нее! Ако ти свършат всички дни, до един, пак можеш да си вземеш неплатен отпуск. Или да се… ами, разболееш.

На първо място, ти не си свикнал да работиш тогава. Тогава си свикнал да спиш до късно, да мързелуваш, да ходиш на разходка…

Второ. Шест дни са прекалено много. Още в ранните часове на петъчното утро бленуваш за края на работния ден, след който си свободен. Не си мислиш „А утре ще свърша еди-какво си“. В събота отиваш на работа с нежелание, което прогресивно нараства с наближаването на бавния приглушен следобед. Не става дума за мързел или за разглезеност. Просто не можеш да останеш концентриран толкова дълго. Поне ти. И така, в събота не свършваш нищо. Денят преминава, уморяваш се, но резултатът го няма. Не оставаш до шест часа, но все пак пропиляваш достатъчно много време, за да считаш съботата за изгубена. Безвъзвратно.

В неделя почиваш. Още не са посмели да посегнат и на този ден. Но кой обича неделя, този ден, предшестващ понеделника? А и той не стига, за да си починеш пълноценно. Вечерта си мислиш как на следващия ден отново си в офиса и страдаш.

И най-накрая, в понеделник не ти се става, не ти се пътува, не ти се работи и като цяло не ти се занимава с нищо, което дори бегло да наподобява работа. Не е толкова до умора, колкото до нагласа и усещане за непълноценна почивка. А тепърва предстоят още пет дни…

Затова другия път ме послушай и си вземи отпуска, като цивилизованите хора, които са се сетили за това преди теб.

 P.S. Тази публикация е написана в ранните часове на сряда в седмица след работна събота. Както сами виждате, авторът не е успял да се накани да я напише в понеделник, когато несъмнено са го налегнали тези тежки мисли. Което си е доказателство. Може би хиперболата е била ненужна.

За рекламата, електронната поща и гения на Mailinator

Mail

Сайтове се раждат и умират всеки час. Може да са нечии първи стъпки в HTML с хостната в hit.bg страничка или гигант като Фейсбук. Дори най-големите не са застраховани и от бавната и мъчителна смърт на потребителското презрение и манията по нещо ново. Масите харесват каквото е модерно, а модата, дори да прави бавни обороти около оста си, често се мени и завлича тези, които не са успели да се приспособят, заедно с нея. През целия си съзнателен живот като потребител на глобалната мрежа, вие разполагате с един постоянен и обединяващ идентификатор, служещ за връзка из хаоса от регистрации – електронната поща.

Тя е универсална. Всеки има имейл адрес – а повечето от нас по няколко. Можете да ползвате услугите на АБВ, email.bg, mail.bg, dir.bg, GMail, Hotmail, Yahoo, Яндекс, mail.ru, пощата на вашия интернет доставичик, хостинг провайдър или дори да си хостнете собствена, независима от никого. Но на която – или които – да се спре изборът ви, имате способността да получите и изпратите съобщение на всеки друг имейл адрес в света. Пощата е вашето ЕГН в интернет, защото служи за идентификация и най-удобен начин за връзка с вас.

Адресът ви за електронна поща е от огромна важност за хората, които искат да ви ангажират. Те искат да ползвате услугите им, да ви продадат продукта си и да продадат вас самите като продукт. Вие сте един от милионите потенциални купувачи на лекарства, електроника, козметика, виртуални монети за произволна онлайн игра, екскурзии, софтуер, музика, филми и платени абонаменти. Всъщност не се налага действително да извадите и стотинка от портфейла си, за да внесете пари по сметките им. Достатъчно е да се ангажирате. Да се регистрирате за безплатна услуга, да предоставите данните си, да гледате подбраните специално за вас и с оглед на интересите ви оферти. Просто стойте там. Фактът, че сте истински човек сам по себе си придава стойност на услугата, която ползвате. Никой не би купил приложение за чат за 19 милиарда долара. Но когато то се ползва от 450 милиона потребители, стойността на WhatsApp не се измерва в редове код или човекочасове работа на програмисти. Това са потребители, които можете да ангажирате. Те са истински – имат телефонни номера (които всъщност са много по-добри от имейл адрес – по-трудни за придобиване, правно обвързани със собственика им и винаги в джоба му) и контакти, с които споделят това, което ги вълнува.

И така, писмата, които в крайна сметка се озовават в пощенската ви кутия, са плод на нечия идея как да привлече вниманието ви. Посланията са примамливи и фалшиви като моделите от корица на мъжко списание. Те са съставени от специалисти. Разбира се, нищо не е универсално и не дава гарантиран резултат, но те не целят точно вас. Нуждаят се от колкото се може повече хора. Вътре в тези компании едни хора се събират в конферентни зали и обсъждат как да повишат процентите си на ангажираност от страна на потребителите.

Чак тук идва редът да намеся Mailinator. На първо място: съжалявам, той няма да ви спаси от този ужас. Няма как да избегнете рекламата, дори само тази в интернет (но Adblock определено помага). Няма как да не могат да ви подмамят да си купите нещо, което не ви трябва. Дори да издърпате мрежовия кабел и да се „отвържете“, билбордите ще ви гледат от улицата, а продуктовото позициониране ще ви дебне от всеки кадър с газирана напитка или спортни обувки на екрана в киното. Но това е част от съвременната икономика и да я отречете означава, че живеете в свой собствен свят. Можете само да я ограничите и така да спестите част от времето си. То е много ценно.

Mailinator ви позволява да ползвате електронна поща за еднократна употреба. Регистрирате се някъде, посочвате адреса си в Mailinator, получавате си потвърдителното писмо и повече никога не комуникирате със сайта по пощата. Процедурата е улеснена максимално. Директно си съчинявате адрес като ivo@mailinator.com, въвеждате го и отивате на сайта на Mailinator, за да видите кутията си. Дори можете да я достъпите на ivo.mailinator.com. Ако пък не желаете някой да прочете писмото, което сте получили, трябва да посочите алтернативния си адрес. Например m8r-1j8hu51@mailinator.com също води в ivo@mailinator.com. Разбира се, редица сайтове очакват вашата измама и предвидливо не позволяват регистрации с адреси на Mailinator. Затова от най-добрата поща предлагат над сто алтернативни домейна за свободна употреба, които да защитят правото ви на лично пространство. Или дори ваш собствен.

mailinator

Съвършено просто и напълно незаменимо, поне за мен.

Приложението на Mailinator е ограничено до услуги, където не споделяте лични данни. С други думи ви спестява само най-грубия, нерафиниран спам, който ще получите от сайтове, където искате да влезете за малко, за да попитате или проверите нещо и с които няма да изградите връзка. Спасява ви и от възможността адресът ви да бъде продаден и препродаден на хилядите компании, които се занимават с имейл маркетинг или както там наричат спама си.

За останалите сайтове, особено социалните мрежи, мога да дам следните препоръки:

  • Изключете абсолютно всички известия. От Фейсбук имат навика да разпръскват настройките ви за неприкосновеност на различни страници, така че може да се наложи да се огледате.
  • Всяко писмо, което не ви интересува и идва от голяма компания, разполага с линк за отписване в края – ползвайте го.
  • Филтрирайте писмата със съдържание, което не искате да виждате.

twitter_spam

  • Една от най-големите глупости, които можете да направите в социалните мрежи, е да предоставите имейл адреса си и паролата му, връзвайки се на обещанието, че няма да злоупотребят с данните ви. Хем се компрометирате (а голяма част от потребителите ползват една кутия за цялата си комуникация и като адрес за реристрация навсякъде), хем позволявате контактите ви да получават спам, като този от снимката.

Експертите, които решават какво да включат в рекламните имейли, за да спечелят вниманието ви, имат колеги, които правят настройките за  неприкосновеност възможно най-трудни за достъпване. Те знаят, че нормалният потребител няма да вложи услилие да ги търси. Той ще е зает да се радва на шареното и няма да се притеснява от това, че споделя личните си данни с всички в мрежата, а ако го осъзнава, дори ще се гордее с това. Затова и големите компании не ги е страх, че ще ползвате Mailinator, няма да споделяте личните си данни, ще филтрирате имейлите от тях или ще блокирате рекламните им банери. Вие сте част от малцинството на загрижените какво се случва с данните им и на какво рекламно излъчване са подложени. И дори когато сте загрижени, споделяте с тях повече, отколкото си давате сметка.

Последен съвет – и съвсем очевиден – никога не публикувайте адреса си за електронна поща в четим вид в интернет. За да не се окажете единствения възможен спасител на нигерийския престолонаследник, който има спешна нужда от данните на банковата ви сметка, за да скрие там няколко десетки милиона долара.

[blue_box]Заглавната снимка към тази публикация не е моя собственост. Преди да я използвам, направих обратно търсене с TinEye без резултат за реалния ѝ автор.[/blue_box]

Храната около бул. България 49

По мои груби сметки – а аз не съм добър в математиката – вземайки предвид средния брой работни дни в месеца, харча поне по 180 лева месечно за храна в обедната почивка. Разположен на стратегическия 49-и номер на столичния булевард България, реших да си направя списък на заведенията, където човек би могъл да се наяде наоколо. И в които съм ял достатъчно пъти, ако изобщо, за да мога да оценя. За съжаление, мнението ми е твърде критично, което до голяма степен обезсмисля въобще съществуването на подобен списък. Понеже според мен повечето от тези места за хранене са от лоши по-лоши. Подредбата не е в ред на това колко ми допадат, а колко далеч са разположени от офиса.

Мистър Пица

Мистър Пица

Пицарията се намира в същата сграда, където работя, което я прави идеална за хората, които бързат да се върнат и нямат време за разточителни обеди. Това всъщност не е съвсем така, понеже обслужването е бавно, а в чакане на сметката човек може да изгуби поне десет минути. Храната пък няма особени вкусови качества и зад неща с имена, които предразполагат към образуване на лиги, стоят не особено вкусни работи, които не бихте опитали повторно. Но пък иначе хората разполагат с доста места и със салонни управители, които да ви кажат къде да седнете. Така че да ви изглежда по-изискано, макар пицата ви да няма вкус.

Азуро

azzuro

Разположен на №49А, ресторантът е на две минути от офиса – колкото да сляза по стълбите. И все пак да се наядете тук ще ви отнеме повече време, отколкото ако се разходите до заведение на десет минути пеша, тъй като храната се приготвя изключително бавно. Няколко поръчани пържоли се равняват на 40 минути. Храната не е лоша, но повечето порции са от порядъка на 200 грама – ако можете да се наядете с това, добре. Но пък за същите пари можете да се нахраните по-обилно и с по-вкусна храна в някое от другите заведения. Тук има и положителни неща, например начина, по който се сервира жива бира. Бих препоръчал, но не и за обедната почивка.

Бистро 53

Бистрото се намира на две-три минути от офиса и честно казано, не съм го посещавал скоро. Последно за обяд предлагаха бюфет, където за определена сума – 5 или 7 лева, можехте да се сдобиете с малка или голяма чиния, която да напълните с нещата, които ви харесат. Бързо и приятно, с нелоша храна, като в хотел.

Има слухове, че сервират стара храна. Няма как да потвърдя, но си имайте едно наум…

Билла – бул. България

И преди съм я оплювал. В най-добрия случай храната им е безвкусна, а топлата витрина е противна. Всъщност за мен има и още един аргумент да не си взимам храна за офиса – не ми позволява да се откъсна от работата. На обяд имам нужда за малко да забравя за това, което правя и просто да се храня. Служебните задължения могат да почакат един час. Такава е и идеята. Но ако се храня в кухненското помещение, след максимум половин час съм готов да седна пред екрана отново. Поговорката All work and no play makes Jack a dull boy е абсолютно вярна. Затова и ми е гадно, когато в ЛинкдИн видя препоръка от рода на „Петкан е прекрасен служител. Той е от хората, които винаги остават след работно време.“ Дано политиката на никоя фирма не зависи от човек, дал такава препоръка.

Скарата в подлеза на бул. България и Тодор Каблешков

Преди често взимах храна от там. Вкусно е и всеки ден има нещо, което да си харесате. А човекът, който готви и продава храната, винаги ще ви сложи поне 100 грама повече – е, не безплатно – за да не прибягвате до автомата за сникерс следобед – понеже сникерс е достатъчно вреден, за да се оглеждате за диабета, прокрадващ се зад гърба ви след всяка хапка. Не е много евтино за храна, която си носите за офиса, но пък си остава вкусно. Към момента не ходя там, защото не обичам да ям в офиса. Както казах преди малко.

Мол „България“

Мол „България“

Молът на бул. България предлага джънк фуд в изобилие – само дето му казват фаст фуд. Храната е готова и е вкусна, естествено по изкуствен начин, с щедра дажба от химични съединения с функцията да ви се струва вкусно и да се върнете отново.

  • Аз съм известен почитател на KFC и по времето, в което бях вманиачен по него, се хранех всеки ден там, за да мога да спечеля кофа с крилца от тяхна промоция. Успях. Към момента все още харесвам пилешките им вкусотии, но се опитвам да огранича консумацията им до веднъж седмично. Даа, седмично.
  • По едно време харесвах и Събуей – там уж продуктите са пресни, защото пред вас ги слагат в сандвича, а и можете да направите „вашия си“ сандвич с работите, които харесвате. Само дето в последствие храната там започна да ми става неприятна. Не знам втръсна ли ми или е заради огромния женски косъм в сандвича ми, или понеже съб ъф дъ дей в един от дните е изключително гаден, но вече рядко се храня там.
  • Това с дюнерите не знам как се казва, а и мразя дюнери. Рядко за човек, който живее в Студентски град. Но ядох веднъж там нещо като клубен сандвич с пилешко и пържени картофки. Беше вкусно и доста обилно. Трябва ми специална нагласа, за да се прежаля.
  • Китайските манджи не съм ги пробвал, но опитът ми казва, че не се е случвало да опитам китайска храна и да ми хареса. Неща, които са вкусни солени, са подсладени до забрава, за да ви е гадно.
  • В БМС българската кухня не е хубаво. За около 10 лева можете да се сдобиете с няколко по размер кутии с разни „български манджи“, които нито са вкусни, нито можете да разберете какво са. Или моите вкусоусещания са повредени, или не мога да си обясня как имат обекти във всеки мол. Виж, присъствието им в Студентски град го разбирам.

Другите неща в мол „България“ не съм ги опитвал – но знам, че има суши – не съм ял суши изобщо някога, чувствам, че първо трябва да премина през някакъв курс – още нещо с дюнери или може би пица на парче, будка с шоколадов фонтан и спагетен ресторант.

Св. Никола

На пет минути от мол „България“, нещо като студентски стол. По-евтино от останалите заведения, но определено не по моя вкус.

Дон Домат – Стрелбище

 

Дон Домат

Разходката до „Дон Домат“ е поне десет минути, но пиците им са добри. Имат и други работи, които също не са лоши. Това е от по-добрите заведения. Чакането не е голямо, ако сте малко хора, а обядът там е по-приятен, когато е достатъчно топло, за да седнете отвън. И, разбира се, ако разполагате с поне час и половина за обяд.

Пицария „Ветрило“

 

„Ветрило“

Безапелационно любимото ми заведение в района на офиса. Наистина, над десет минути път, но си струва. Всъщност за мен именно разходката е плюс. Храната винаги е вкусна и достатъчна като количество, за да се нахраните, а обслужнето е адекватно и достатъчно бързо. Освен когато случите на нов сервитьор, който не знае, че имат Старопилзен. И макар ресторантът да се води пицария, според мен пиците не са основната атракция – тук всичко е вкусно и то достатъчно, че дори не съм стигнал до пиците.

За мен „Ветрило“ има само един недостатък, а именно, че в едното помещение пушенето е позволено. Използват някакъв пропуск в закона, според който помещението явно се води незакрито, тъй като разполага с много остъклени врати, които в топлите месеци се отварят. В студените месеци това не се случва, но въпреки това пушенето си остава позволено.

Флай бар – кв. Мотописта

На някои хора прилича на стриптийз бар с неоновите надписи отвън. Реално е приятно заведение с прилична кухния и слънчева (и плюс, и минус) градина. За мен единственият проблем е, че храната изглежда доста по-вкусна, отколкото е в действителност.

Почетно мога да назова още няколко заведения. „Марсилия“ се помещаваше там, където сега се намира Мистър Пица. Не беше добро и всъщност собствениците му постъпиха прекрасно, като го разкараха в друг, по-печеливш квартал. За мен решаващият случай беше този, в който поръчаното ядене от обедното меню не дойде в рамките на половин час, а накрая дойде сервитьорката, за да ми каже, че нямат ястието в наличност и да си избера нещо друго от менюто. Не отидох отново. От другата страна на булеварда, след като се пресече подлеза, в една уличка пък имаше – и може още да го има – малко заведение, където храната не беше лоша. Ла Кубанита е хубав ресторант, но не чак дотам близко и не съм ходил достатъчно пъти, за да мога да оценя – но бих отишъл пак.

Веднъж бях и в един турски ресторант някъде в региона. Там вместо менюта имаха айпади, а по телевизорите даваха парламентарен контрол. Сервитьорът ни потъна вдън земя – дали не отиде до Турция? – и се оказа, че приложението им всъщност не праща поръчките до сервитьора. Той дойде и маркира всичко от  поръчката, едно по едно, на своя айпад и после прибра таблетите от нашите ръце, сигурно за да не прецакаме нещо. После порциите се оказаха не съвсем като на картинките – там, където на таблета имаше две големи вретеновидни не-свински мръвки в чинията имаше само една. Сигурно е от ретина дисплея. Никога вече.

[blue_box]Снимките на заведенията и на мол „България“ са от уебсайтовете на съответните обекти, връзки към които има в публикацията. Заглавното изображение е с неизвестен автор. Впрочем определено не съм вегетарианец. В случай, че доловите подобно послание в картинката.[/blue_box]

Sublime Text 2, Firefox… Пет софтуера, които ползвах през 2013

В края на всяка година хората се отдават на ретроспекция какво е станало през всичките тези 365 дни, изминали от предишната ретроспекция. Ако трябва да съм честен, тази година можеше да е много по-добра. Но каквато е била–такава. Ще има още много от тях (със или без нас), и по-хубави, и по-лоши. А тази публикация е на една по-весела тема, а именно с какъв софтуер злоупотребявах основно тази година и защо. Впрочем става дума за личното ми потребление, не за супер скъпите модерни технологии, които ползвам, докато съм на работа. Абсолютно.

firefox-512-noshadow

Mozilla Firefox

Не съм с нея от съжаление. Наистина, лисицата е поостаряла и вечно задъхана да настигне Google Chrome, но си е моят браузър. По-бавен, по-тромав и не се харесва на любителите на прекаления минимализъм. За сметка на това ми харесва как изглежда, как се държи, възможността да го разширявам, факта, че не принадлежи на компания, която иска да знае какво искам, какво правя, къде живея, къде гледам и изобщо всичко, от което да може да извлече полза. Фондацията Мозила се стреми към един по-добър свят, където всеки има право на добър софтуер.  Разбира се, това само по себе си не би ме спечелило. Но браузърът им може всичко, от което се нуждая, независимо дали искам да чета, да пазарувам, да разработвам софтуер или просто да си губя времето в интернет.

Eclipse icon

Eclipse

Стоя и се взирам в него, час след час, ден след ден и не е възможно между нас никога да не припламне някоя искра… И тогава да ми се прииска да го прасна през екрана, за да не ме мъчи повече. Макар и своеволен, Еклипс е лесен за употреба и предлага куп опции, които да улеснят живота на програмиста (аз усетих това с особена сила, тъй като преминах към него не от друга развойна среда, ами от текстови редактор), може да бъде разширяван и е с отворен код, което позволява ползването му за работа с редица езици и за множество различни задачи.

Google Apps

Пакет от най-доброто, което предлага Гугъл, специално за бизнеса. GMail, Drive, Sites и още, под ваш домейн, за вашата организация. Можете да управявате потребителите си – да ги създавате, премахвате, да редактирате правомощията им… За да изградите мрежа, предлагаща подобни услуги и с такова ниво на контрол, ще ви е нужна инфраструктура и хора, ако не разчитате на Гугъл. Е, това не е моят случай. Аз си нямам организация или група хора, които да менажирам, но ми харесва да разполагам с Гугъл на свой домейн. Това ми дава известна доза независимост – днес ми харесват условията им, утре не – следователно се махам, но запазвам адреса си. Не съм вързан към тях и адресът ми не е ivaylo_smk1991@gmail.com. От самите приложения най-полезни за мен са Drive, с което мога да синхронизирам файловете си между устройствата, които ползвам, и офис приложенията, с които създавам, споделям и редактирам документи в екип. Гугъл поддържат Майкрософтските формати и могат да записват в тях. Няма го и проблема на OpenOffice.org/LibreOffice, които до последно не се научиха да четат нещо по начина, по който е било създадено и да записват така, че Office да го вижда правилно. А за разлика от Office, приложенията на Гугъл са безплатни. Само да не беше Големия брат…

Google Search

Вече споменах Гугъл с лошо. Не ги харесвам, но няма как да не намирам част от продуктовата им гама за полезна (или необходима). Търсачката им е отлична, а картинките по случай различни празници и събития лесно могат да изтръгнат от мен някоя усмивка сутрин. Друго наистина интересно нещо е Google Street View. Когато търсиш да намериш къде живееш или искаш да видиш дали някой случайно е бил паркирал пред гаража ти, когато е минала колата на Гугъл, е просто забавно. А когато ще пътуваш някъде и искаш да видиш какво, по дяволите, те очаква там, вече става и полезно.

Google Apps menu

Sublime Text

sublime

Това определено е най-добрият текстови редактор, който можете да намерите. Натъпкан с полезни функции за ваше улеснение – регулярни изрази, възможност да маркирате няколко неща наведнъж, отлична навигация, преглед на целия текст в десния ъгъл на прозореца и най-сетне тъмен интерфейс в текстов редактор и то по подразбиране! Какво повече да искаш? Не е безплатен, но за сметка на това прилага интересен бизнес модел – можете да изтеглите Sublime Text и да го изпробвате колкото време си искате без да се налага да го крадете. Когато прецените, че това е редакторът, превеждате 70$ на автора (който е само един) и програмата е ваша. Лицензът е за потребител, а не за компютър. Това ще рече, че можете да я използвате на всеки компютър, на който седнете, дори когато сте на работа и то без да нарушавате лицензионното споразумение. Sublime е мултиплатформен – ще го подкарате и под Уиндоус, и под Линукс, и под Мак.

Май това ми стига засега. В обобщение ще кажа, че обичам софтуерът ми да е безплатен. Нямам предвид пиратски. Понеже в света на компютрите има безплатен обяд и той не е гаден като храна за микровълнова. Програма, написана от един чoвек, може да е далеч по-полезна от нещо, в което голяма компания е вложила колосални средства. А нещото, което ме ядосва най-много в софтуера, е натрапчивостта на компаниите, които стоят зад него. Те не искат да улеснят живота ни. Те искат да ни следят, за да ни предложат реклами, насочени специално към нас. Искат да знаят какво искаме да споделим, но ни е страх от това, което може да си помислят другите. Искат да завземат по-голям дял от вниманието ни за себе си. Нека не правим това лесна задача. Ние сме личности, а не безплатна статистика.

Никога вече

Днес я видях за пръв път. За пръв път, откакто не е моя.

Чужда е вече няколко месеца, но едва днес стана официално. Чак днес бяха подписани документите – необходимата бумащина, с която цивилизацията прилага измислените си правила върху всичко, дори и върху чувствата на хората. И сега аз стоя пред нея, под топлото слънце на декември и я гледам с възхита. Ето, че тя се е възстановила напълно след инцидента. Е, не е съвсем същата. Но никоя истинска буря не ни напуска без нито един белег. Оставя ни с горчивата победа, че сме преживели всичко това заедно, един до друг. Разрушава някои неща, а други оставя цели. В този случай разруши връзката ни.

Сега освежена, с нови сили, тя е готова да започне първия ден от остатъка от живота си. Не че животът ѝ с мен беше нещастен за който и да е от двама ни – заедно направихме много. За други неща не ни остана време. Така и не отидохме на море заедно, а толкова ми се искаше. Но пък малко ли пъти бяхме на кино или пътувахме на екскурзия… Заедно преживяхме и нещо, което можеше да завърши фатално. Можеше не е страшна дума. Защото нещата или се случват, или не. В онази влажна юнска нощ аз бях жив и здрав и това е важното. Остана ми само страшният спомен от една твърде дълга секунда. Не мога да кажа, че този момент ме преследва, ала няма и да изчезне от съзнанието ми скоро. Това е за добро, защото носи много поуки.

Новият ѝ живот. Личат се белези и незарастнали рани, но ще има някой, за когото това не ще бъде от значение. Може би някой ще ѝ се радва, както се радвах аз. Може би не. Възможно е това да се е случвало и преди и да ставам свидетел на поредното ѝ прераждане. Оттук насетне пътищата ни се разделят и у мен може би има капка тъга. Понеже и в декемврийската вечер тя пак си беше там и ме мамеше към себе си, сякаш бе същата като преди. Толкова близо, а всъщност толкова далеч.

Обаче ще си намеря по-добра. По-млада, по-красива, по-практична и да харчи по-малко. Аз съм обикновен човек и това ще е достатъчно, за да ме радва повече. Е, ще ми струва повече да я спечеля, но парите са за това, за да се харчат.

Сбогом, моя първа кола.

206

(Да, това на снимката всъщност не е моята кола, а по-хубава – но аз съм извинен. Моделите на бельо ги редактират с фотошоп, а филмовите звезди ползват каскадьори. Без Джеки Чан. Колата е купчина метал, стъкло и пластмаса без душа. Ако последният параграф преди Сбогом“ не ви е направил лошо впечатление и още сте си мислели, че говоря за жена, трябва да ви е срам)

Най-хубавият месец

От днес сме в най-хубавия месец от годината.

Обикновено по това време навън е студено и вие мразовит вятър, а денят е къс и нощта дълга. Природата спи. И всичко би трябвало да е някак си приглушено и тъжно, но всъщност не е. Понеже коминчетата пушат, коледните светлини блестят в тъмнината, а замръзналият въздух по някакъв необясним начин е изпълнен с коледно настроение. Тихата зимна романтика е навсякъде. Този месец е щастлив.

Коледното настроение е странно нещо. Иска ти се да си тананикаш коледни песни, докато снегът хрущи под обувките ти. Иска ти се да зарадваш близките си. Иска ти се да гледаш коледни филми, да отидеш да коледен базар и да си купиш греяно вино и немски наденички, докато мръзнеш пред Народния театър. Или поне на мен това ми се иска.

Искам да ходя на лов за подаръци. През студа, във вечерта, да обикалям магазините в търсене на точно това, което знам, че ще зарадва любимите ми хора. И след като го намеря, да го разглеждам с премръзнали пръсти пак на оная пейка пред Народния театър, чудейки се дали получателят ще се зарадва. Искам да си купим елха и да я украсим. Да украсим всичко. Да има сняг, много сняг. Да дойде Бъдни вечер и да ядем на пода питка с късмети и да пием ошав. Да спазя коледната си традиция и да играя на тази игра в същия ден…

А после да дойде и Коледа. Тя е най-хубавият празник, независимо в какво и дали вярваш. Играчките на елхата блестят, стаята изобщо е изпълнена с аромата на иглички и на теб ти е топло и весело, ей там от ляво, в сърцето…

После да отида навън през снега на тази необикновена декемврийска сутрин, за да намеря моята една втора и да се опитам да зарадвам и нея… И дано на нея ѝ хареса каквото ѝ нося, защото за пореден път е нещо, което ще сметне за твърде откачено…

След това сигурно ще ходя на гости, ще гледам коледни филми и ще хапвам вкусотии. Което ми напомня, че днес още не съм се хранил. До скоро и честит празничен месец!

[lightgrey_box]Картинката към публикацията е дело на dim.po.[/lightgrey_box]

Билетче

Преди наистина мразех градския транспорт на София. Жегата, шума, странните миризми, дупченето на билетче, шофьора, който изпитва удоволствие да затвори вратата под носа на някой пътник… Докато не свикнах. Това наистина отне време, но когато не се ядосваш, е по-хубаво. Все пак не от това зависи ще закъснееш или не, нали?

Случката е от преди месеца, но още не мога да я забравя, затова и трябва да разкажа за нея. Беше хладно утро, а линията – 102 и аз се движех с автобуса по път за работа. Винаги съм изряден откъм плащане за услугата транспорт и не се безпокоях за онези чакани с трепет гости, контрольорите (или официално се наричаха инспектори?). Това е една професия, която може и никога да не разбера – понеже не бих си представил да ми плащат, за да ходя на места, на които всички ме мразят без дори да ме познават, за да се карам с хора, които са готови да оспорват всяка моя дума, понеже иначе трябва да ми дадат двайсет лева. Но професионалният ми хъс трябва да бъде по-силен от желанието просто да си върша работата, късайки билетчета и сверявайки пътнически карти, трябва да е нещо повече – щях да се крия зад спирките, за да не ме видят и да си набелязвам пътници, които изглеждат подозрителни преди още да съм се качил на съмнителното мепесе четвърта употреба, бракувано в някоя малко по-развита страна в Европа …или някъде по света. Не, не оплювам служителите на софийската община. Понеже, както се казваше в рекламата, всеки си има някакъв бъг. И ако ти си окей с нашия, и ние ще сме окей с твоя. Например ние в ИТ фирмите по цял ден си гледаме клипчета в ютюб и играем джаги. А не е безизвестно и че не произвеждаме продукт.

Е, аз си се возех, возеше се и един мъж с малко или никаква коса и очила, а и куп други хора. Човека го споменавам, запомнете го, понеже е важен. Рейсът си дрънка и пуши, колите отвън все си се разминават весело, като от време на време си свиркат приятелски, а утрото далеч от шосето се усеща да е приятно. Спирките идват и отминават, хората се качват и си отиват. Качва се веднъж една жена. И тя е важна. Намира си билетче отнякъде – или е от пода, или от някоя седалка. Да, вече знаете накъде отиват нещата…

Контролата се качва по някое време. Проверяват карти и билети и когато стигат до дамата, мъжът с очилата съвсем гласно съобщава на инспектора и на всички останали, че видял с очите си как тази жена взела билета си от земята и как го ползва без той да е неин. Жената като че ли не е очаквала удара. Запозва да обяснява как това си е нейният билет и как го е пробила, но се обърква и се оплита в думите си. Получава се неприятна и грозна кавга, а госпожата пренасочва гнева си върху контрольорите, които сякаш се радват на неочакваните двайсет лева. Но те всъщност само си вършат работата, защото дамата току що е признала вината си.

Завършекът – мъжът с очилата е доволен, а на жената денят не е започнал с хубаво. Може и да не е от онези, които вярват, че ако сутринта ти започне на лошо, такъв ще е целият ден. По-добре. Разбира се, нещата като късмет са глупост. Но гневът, за нещастие, е далеч по-заразен от усмивката.

За мен остана въпросът каква е била мотивацията на този човек. Може би абсолютно несвързаното с конкретната случка „Тая не ми харесва“, „Аах, тъпата съседка с кучето“ или някакво фанатично преследване на правилата „Така е честно“, „Правилата са за всички“, „Някои неща трябва да се спазват“. Може пък да чувства несправедливост в това, че се е излъгал сам да даде един лев за билет „Плащам ненормални пари за карта на месец, а някакви ми се возят без пари“ или пък да смята, че заради това положението е лошо „То затова сме със двайсет годишни рейсове“. Може истинската причина изобщо да не ми е минала през главата. Но това важно ли е изобщо?

Не си струва да развалиш нечие утро, защото е ощетил общината с едно левче. Този човек сигурно и утре ще пътува гратис. Други хора също ще го направят. Всеки ден. Но нито ти, нито те постъпват правилно. Автобусите са стари, бавни, миришат лошо и/или са вечно претъпкани и преминават рядко. Можем да си казваме, че няма защо да плащаме, понеже нищо няма да се промени с нашия един лев. На други инстанции други хора също ще си го казват. И в крайна сметка ние ще се въртим в един омагьосан кръг на отрицанието и ще се мразим един друг.

Вместо да се вгледаме в себе си. Промяната започва от нас.

Плащане в Техномаркет с различни видове платежни средства

Ако някога се занимавате с търговия, задължително трябва да обмислите как купувачът да може да си плати, комбинирайки няколко вида платежни средства – пари в брой, дебитна/кредитна карта, подаръчни ваучери, промоциални ваучери.

Това не ви го казвам, защото работя в компания в сферата на електронната търговия, а понеже ми се случи лично да си изпатя по този начин. Оказа се, че макар и да разполагам с необходимата сума, просто не мога да си купя стоката, която съм избрал.

В Техномаркет можете да комбинирате само два вида платежни средства

В моя случай прекарах около час в избор на телевизор, съветвах се с консултанта, направих избор и попълнихме гаранционната карта, но в разплащателната фаза всичко се провали.

Разполагах с част от парите във ваучери тип 1, друга част – във ваучери тип 2 и останалото се канех да доплатя с ваучер тип „Спечели от цифровизацията“, с който се бях сдобил в замяна на стар телевизор, който само събираше прах в гаража (но за сметка на това работеше). Ами, не стана. Реших да махна ваучерите от тип 1 и да доплатя с карта, но и така не ставаше – с картата средствата пак наброяваха три вида. В крайна сметка трябваше да се откажа от ваучерите тип 1 и 2 и да платя с карта и ваучера за отстъпка. А в такъв случай, за какво, за бога, ги събирам тези ваучери? Отказах се.

Тъй като ми казаха, че проблемът им се състои просто в това, че софтуерът им не поддържа подобен вид плащане, реших да се свържа с „националния телефон на клиента“ на Техномаркет и да се уверя, че действително няма начин да стане. Е, явно на 24-ти май не работят. Не че има нещо нередно в това, напротив, мисля, че на тази дата трябва всички да почиват, но на сайта им не пишеше за промени в работното време (а аз очаквах, понеже за Нова година имаха публикация), а IVR системата им ме държа на свободно цяла минута преди да прекъсне, когато се опитах да се свържа с оператор. Не казва „В момента няма възможност да се свържете с наш сътрудник“ или нещо друго, което да ти спести чакането или парите за разговора.

На следващия ден от телефонната линия за обслужване на клиенти съобщиха (но след 11 часа, преди това не вдигаха, въпреки че работят), че нямало проблем да платя, комбинирайки ваучерите, които по принцип приемат, но операторът каза, че „не знае“ със сигурност и ми даде номера на управителя на магазина, от който пазарувам. Управителят направи справка „с офиса“ и каза, че не е възможно и не знае кой ме е излъгал. При тях такова запитване не било регистрирано. Мистерия.

Редакция: Наскоро пробвах да направя същото в Технополис – е, там става.

Един плюс и един минус на Билла

Магазин Билла

Докато се редях преди няколко часа на опашка в конкурентна верига, се сетих как в Билла това нямаше да се случи и ми дойде вдъхновение да напиша няколко реда по въпроса.

Моята история с веригата с лигав италиански палячо за талисман е, че на две крачки от офиса има един голяям Билла магазин и миналото лято неведнъж и не два пъти съм се хранил с храна, взета оттам.

Понеже вече загатнах за плюса, ще започна с него – не пазарувам в други големи хранителни магазини, но за първи път в Билла познах удобството на експресната каса. Това е каса, на която можете да се наредите, единствено ако искате да си купите осем или по-малко продукта. Тоест няма да ви се наложи да чакате лелката или дядото, купуващи запаси за цялата зима, да минат преди вас. А в нашата Билла има поне четири такива каси и повечето пъти, когато съм там, по-голямата част от тях работят! И нещата стават бързо и просто, и храната ви не изтива тотално само докато си платите за нея, както ми се случи тази вечер в другата верига. С мързела да си стопля яденето в микровълновата може да ви се струвам неубедителен, но оценката идва едва когато бързате за нещо, пред вас има четирима души с колички, а не можете да ги помолите да минете първи.

А сега и за големия минус – дори да ви се наложеше да чакате на опашка с яденето два дена, нямаше да изгубите нищо освен времето си, защото храната и пет минути, след като сте я купили, и две седмици по-късно, едва ли ще има вкус по-приятен от този на подметка на обувка. Сериозно, не купувайте нищо от топлата витрина. По-добре си стойте гладни или дайте парите си на някой просяк. Лично аз за противния вкус на храната в Билла имам три възможни обяснения:

  1. Използват продукти с отминал срок на годност;
  2. Използват продукти с отминаващ срок на годност;
  3. Готвачът им е взет от джунглата, неграмотен е, за да прочете една готварска книга и няма вкусови рецептори в устата си, и не може да усеща миризми.

Да, точно толкова гадна е храната в Билла. Да не решите, че само в този магазин е така – амѝ! – ял съм Биллина храна и в магазина в нашия град, пак си беше гадна. При нас обаче бях решил повече да не си купувам нищо от топлата витрина и удържах на обещанието си. А тук нямаше как.

В обобщение ще кажа – по дяволите бързото обслужване, хапнете като хората. Не яжте нищо от топлата витрина на Билла и денят ви ще бъде с една идея по-добър.