Най-хубавият месец

От днес сме в най-хубавия месец от годината.

Обикновено по това време навън е студено и вие мразовит вятър, а денят е къс и нощта дълга. Природата спи. И всичко би трябвало да е някак си приглушено и тъжно, но всъщност не е. Понеже коминчетата пушат, коледните светлини блестят в тъмнината, а замръзналият въздух по някакъв необясним начин е изпълнен с коледно настроение. Тихата зимна романтика е навсякъде. Този месец е щастлив.

Коледното настроение е странно нещо. Иска ти се да си тананикаш коледни песни, докато снегът хрущи под обувките ти. Иска ти се да зарадваш близките си. Иска ти се да гледаш коледни филми, да отидеш да коледен базар и да си купиш греяно вино и немски наденички, докато мръзнеш пред Народния театър. Или поне на мен това ми се иска.

Искам да ходя на лов за подаръци. През студа, във вечерта, да обикалям магазините в търсене на точно това, което знам, че ще зарадва любимите ми хора. И след като го намеря, да го разглеждам с премръзнали пръсти пак на оная пейка пред Народния театър, чудейки се дали получателят ще се зарадва. Искам да си купим елха и да я украсим. Да украсим всичко. Да има сняг, много сняг. Да дойде Бъдни вечер и да ядем на пода питка с късмети и да пием ошав. Да спазя коледната си традиция и да играя на тази игра в същия ден…

А после да дойде и Коледа. Тя е най-хубавият празник, независимо в какво и дали вярваш. Играчките на елхата блестят, стаята изобщо е изпълнена с аромата на иглички и на теб ти е топло и весело, ей там от ляво, в сърцето…

После да отида навън през снега на тази необикновена декемврийска сутрин, за да намеря моята една втора и да се опитам да зарадвам и нея… И дано на нея ѝ хареса каквото ѝ нося, защото за пореден път е нещо, което ще сметне за твърде откачено…

След това сигурно ще ходя на гости, ще гледам коледни филми и ще хапвам вкусотии. Което ми напомня, че днес още не съм се хранил. До скоро и честит празничен месец!

[lightgrey_box]Картинката към публикацията е дело на dim.po.[/lightgrey_box]

Момчето от магазина

Зимата се беше върнала, а аз обикалях града в търсене на една джаджа за колата. Ето така попаднах в магазин за (предимно китайска) електроника. Имаше всичко, от резистори и светодиоди, през кабели и ключове, до аудио за автомобили и наблюдателна техника.

Там дойде едно момче, може би на девет или десет. Изглеждаше си като съвсем обикновено дете. Беше с майка си и в стискаше банкнота от двайсет лева. Отиде да разглежда видео игрите и си избра единствената конзола, която щеше да се вмести в бюджета му – китайска телевизонна игра от някоя отминала епоха, на която това дете определено не принадлежеше. Продавачът върза играта за един телевизор и под звуците на тетрисоподобна мелодия екранът се освети от нещо като клонинг на Space Invaders.

Space Invaders

– Тази ли? – попита безразлично продавачът, половин минута преди момчето да плати на касата и да излезе с майка си и с новата си придобивка от тесния магазин.

Стана ми жал за това момче. То щеше да си иде вкъщи, да върже играта, да поиграе няколко часа и да му омръзне. Тези игри някога са били голямо нещо. Поне толкова голямо, колкото са за сегашните деца модерните ММО-та, а за мен тези, които се играеха на 176×220 пикселовия екран на мобилния ми телефон. Но за това момче 8-битовите изображения и проста логика нямаше да станат религия.

То ще отиде на училище, където презадоволените му съученици ще играят на телефоните си с цена и параметри далеч надвишаващи 20-левовата играчка, която си беше купило то. Ще разказват как у дома си са „врътнали“ новата Bloodthirsty Murderer 4, в която на техния 55″ 3D екран кръвта се плиска по абсолютно реалистичен начин, докато откъснатите глави се търкалят пред краката на главния герой, който изтърсва нова цинична шега при всяко следващо убийство. „Ти играл ли си я?“, нетактично, нарочно или не, ще попита някой момчето. „Не, ама я знам“.

– Ти какви игри играеш?

Няма да каже „стрелям по пиксели и се кефя на музиката от Тетрис.“ Ще осъзнае, че никога няма да има такива играчки или някога, когато порастне, ще, но тогава вълнението от хвърчащия от екрана мозък няма да го има. Големият човек не се нуждае от подобни глупости. Дете си само веднъж, освен в редките случаи, когато неизживятното детство иска да се прояви във вързаст, когато никой не го е канил.

Много велики хора са имали тежко детство. Много по-тежко от това, в което си купуваш каквито и да е електронни игри и в което съучениците ти се подиграват. И са успявали, и са ставали пример за това, че не е важно откъде си тръгнал, а къде отиваш.

Грозното пате може да се превърне в красив лебед.

Може обаче то да не иска да е лебед, а обикновено пате цял живот. Но пате с плейстейшън.

Interactive Fiction

На път сте да прочетете една история. Или, по-скоро, част от такава. Вашата роля е да напишете тази история, поемайки контрол над един-единствен миг от живота на човека, чиято е тя. Вашата намеса ще постави начало и ще сложи край на този разказ. Внимавайте обаче – съществуват много истории и не всички истории са за един и същи човек.

С тези думи започва една от най-въздействащите игри, които съм виждал на компютърния си екран. Мъжът от увода се намира в супермаркет. Имал е тежък ден. Досадните пазарски задължения са към своя край, когато стига до щанда с италианска храна. Найлоновите опаковки ньоки му припомнят за нещо… За Рим.

Оттук развитието на сюжета е във ваши ръце. Можете да накарате мъжа да си припомни отминали събития. Можете да го накарате да плаче. Или да се смее. Да забрави всичко или поне да се опита, удавяйки вътрешния си глас в порой от свирепи ругатни. Вашите действия могат да са неморални или нелогични; способни сте да нараните неигровите персонажи или най-малкото да ги накарате да ускорят ход, за да ви избегнат.

Възможно е от този едничък миг да зависи бъдещето на вашия персонаж. Или пък не – все пак вашият момент е просто една от десетките хиляди секунди на поредния четвъртък.

Interactive fiction игрите носят свое собствено усещане, много различно от това на останалите видео игри. Interactive fiction е донякъде като книга-игра. Случващото се, заобикалящият ви свят, диалозите и мислите на вашия герой са просто текст. Няма картина или звук – тях следва да пресъздадете с въображението си. Решенията, които вземате, са също текст. За разлика от книгите-игри, не всички възможни действия са пред вас; вие сами ги съчинявате.

Като жанр interactive fiction игрите или текстовите приключения се обособяват и налагат на пазара в периода от седемдесет и седма до осемдесет и шеста година, когато компютрите не могат да се похвалят с особени технически параметри – или поне не такива, каквито авторите на игри биха желали те да имат.

Този вид развлекателен софтуер бързо се възприема от потребителите и става силно печеливш. Кен Уилямс, собственик на компанията, разработила игра с красноречивото име Softporn Adventure, твърди, че продуктът им се е продал в 25 000 копия – по време, в което от Apple II компютрите, за които бил предназначен той, били закупени общо 100 000 бройки. Което, ако е истина, прави Softporn Adventure най-широко разпространилата се игра сред собствениците на компютър в историята.

Разбира се, подемът на текстовите приключения не продължил вечно. Те били изместени от истински мултимедийни продукти и в днешно време се разработват предимно некомерсиално от почитатели на жанра, с цел забавление.

Обществото, занимаващо се с това, е дейно. Съществуват сайтове с архиви, инструменти за разработка и за игра на всевъзможни платформи; можете да се докоснете до приключенията дори през вашия интернет браузър. Развитието на жанра и качеството на игровите продукти се стимулират чрез няколко състезания, провеждани ежегодно.

Може би най-популярният архив за този вид забавление е The Interactive Fiction Archive (http://www.ifarchive.org/). Ако досега казаното ви се е сторило интересно, несъмнено трябва да го посетите!

А ако си търсите игра, с която да започнете, съветът ми е да опитате моята любима – Aisle, от Сам Барлоу, носител на престижната награда XYZZY за 1999-а година в категория „Най-добра употреба на медия“ – играта, с която започнах тази статия.

Има нещо магическо в мига. Една енциклопедия от детските ми години разказваше за теорията, че всяко решение ни отнася в алтернативна вселена. Мултивселената е безкрайното преплетено множество от всички решения, които някой някога е взел.

One more story over. But there are others…