in Кариера, Разни

Как да (не) ме наемете

Интервюто за работа е двустранен процес. Компаниите търсят хора, които имат нужните квалификации и които биха могли да се впишат в културата им, а кандидатите искат да намерят компания, която да отговаря на техните нужди, която да се занимава с кауза, която е интересна и за тях, където да могат да получат развитие, където ще бъдат уважавани и ценени.

Наскоро преминах през кръг от интервюта и искам да споделя някои неща, които лично на мен правят добро впечатление и други, които играят ролята на червени флагове. Всичко, което ще спомена, съм го срещнал в истинско интервю. Разбира се, няма да споменавам имена на фирми и хора.

Това, което ще опиша, се отнася за ИТ сектора.

Наличието на притеснителни неща не означава, че автоматично трябва да откажете да се занимавате с въпросната фирма, означава само, че трябва да внимавате повече. В крайното решение къде да отидете почти винаги ще има и елементи на компромис – едва ли има идеални компании, както, да бъдем честни, едва ли вие сте идеалният служител. Както се казва, всеки си има някакъв бъг.

Лоша организация. Пристигате за интервюто и се налага да чакате над десет минути, за да намери интервюиращият време за вас. Оказва се, че залата е заета от негов колега, чиято пък зала е била задържана от проточила се среща. В крайна сметка отивате в недостроена част на офиса. Ако това е организацията, когато се опитват да ви направят добро впечатление, каква ли е по принцип?

Език на тялото. Не мога да кажа, че съм специалист по разчитане на маниерите на хората, но когато човекът, стоящ срещу вас, никога не ви гледа в очите, нещо не е наред. Също ако си мънка или ако присъства на интервюто, но никога няма въпроси към вас.

Интервю с абсолютно не-технически лица. Разбирам, рундът с представител на „човешки ресурси“ е необходим. Но когато тези лица задават въпроси за технологии, от които си нямат и представа, изглежда сякаш говорите с роботи. В една агенция за подбор на кадри, чийто партньор търсел QA специалисти, можещи да пишат на Java, те му бяха обяснили, че това не е нещо, което следва да се очаква от един QA специалист.

„Защо CV-то ви няма снимка/рождена дата?“ Ами, не кандидатствам за модел. Не мисля, че способността ми да си върша работата зависи от това на колко съм години. Може би зависи от това колко години опит имам – това вече го пише в автобиографията ми. А пък ако държите да знаете как изглеждам, в Гугъл има мои снимки. CV-то е само за релевантна информация.

Питат ви за досегашната ви заплата. Няма нищо нередно в това да ви питат какво възнаграждение очаквате. Даже е задължително да ви зададат този въпрос. Така знаете, че сте на същата страница и че има смисъл, както за вас, така и за компанията, въобще да минавате през процеса на интервюиране. Трябва да сте подготвени – да сте се интересували в какви граници вървят заплатите за такава позиция в това населено място. Трябва да имате реалистични очаквания. Имате добри причини да не искате абсолютно същото заплащане като при досегашния си работодател. Може би досега са ви плащали под средното за вашата длъжност. Може би сте склонни да отидете другаде само при по-високо възнаграждение – все пак, за да смените работата, ще жертвате сигурност и ще трябва да промените дневната си рутина. Ще трябва да разучите нови технологии и процеси и да се впишете в нов екип.

Новият ви работодател ще разбере каква заплата сте получавали така или иначе – сумата я пише в трудовата ви книжка, но няма причина да я знае още по време на интервюто. На мен тази тактика винаги ми е изглеждала като целяща да се плати възможно най-малко. В крайна сметка не ви оценяват по това, което ще свършите за компанията, а по преценката на предишнен работодател.

Искат сорс код за пример, написан за старата ви компания. Това е доста краен сценарий, но действително ми се е случвал. Не е необичайно компанията да иска да види код, който сте написали. Често това може да ви представи в по-добра светлина в сравнение с кода, който сте написали на самото интервю, било на хартия, бяла дъска или на предоставен от интервюиращите компютър. Но е много важно кодът, който ще представите, да е действително написан от вас и да имате право да го споделяте. Ако е написан за старата ви компания, трябва или да е със свободен код, или да имате позволение от страна на работодателя, за който сте го написали.

В моя случай интервюиращият поиска код, който съм писал за предишната си компания и ме увери, че няма да злоупотреби с него. Естествено, отказах. Вместо това предложих да им покажа код от профила си в GitHub, който съм писал за собствени проекти.

Скайп/видео интервюта без визуален контакт. Често един или повече от кръговете на интервюто се провеждат с хора, които не могат да се срещнат с вас физически. Когато се използва Скайп или друг софтуер, позволяващ видео комуникация, се очаква действително да се ползва такава. Най-лошият спенарий е интервюиращият да очаква да вижда вас, а вие него – не. За мен това е явен признак на неуважение. Ако има техническа причина връзката да не може да се осъществи, следва участникът в интервюто, при когото е проблемът, да се извини.

Тестове за интелигентност и логически задачи. Най-често IQ тест от тип „коя е фигурата, допълваща поредицата“. Или задача като тази с трите ключа и трите крушки, разположени в друга стая, до която можете да отидете само веднъж и трябва да разберете кой ключ съответства на коя крушка. Моето обяснение защо някой някъде все още дава такива задачи е заблудата, че нещо такова магически пресява по-добрите от по-лошите кандидати. Решаването на известно количество тестове „подобрява“ вашия коефициент на интелигентност и ви позволява да се справите по-добре на теста.

Задачи по време на интервюто и задачи за домашно, изискващи над 3-4 часа. Задачите, изискващи писането на код по време на самото интервю не са много добър начин да определите нечие ниво. Кандидатът не е в идеални условия – обикновено не разполага с компютър, под стрес е, докато вие, в качеството си на интервюиращи, сте ограничени откъм условие, което можете да зададете. Условията често се повтарят и са толкова базови, че не представляват нещо, с което служителят ще се занимава, когато започне работа. Не е трудно като кандидат да се подготвите за повечето често разпространени въпроси и задачи. Лично аз обикновено си припомням книгата Programming Interviews Exposed.

Задачите за домашно ви дават по-широк поглед върху уменията на кандидата, но все пак недейте да прекалявате. Особено ако кандидатът ходи и на работа, едва ли може да отдели десет часа в решаване на задачи. Затова недейте да очаквате 100% unit test coverage, детайлна документация и други аспекти, чието разбиране можете да определите чрез въпроси.

 Може би най-голямата крайност за задача, която съм получавал, беше за цялостна система за следене на Bitcoin транзакции (при положение, че от CV-то ми ставаше ясно, че нямам опит с bitcoin и криптовалути), която да може да следи потоци с цени, да извършва сравнения, да се справя с мрежови проблеми, невалидни данни и др. Цялостното оформление на задачата звучеше като „искаме система, която реално да ни върши работа“, не като задание за интервю. И всичко това се очакваше още преди да сме провели какъвто и да е разговор по същество. Не, благодаря.

Обещания за по-висока заплата, неописана в договора. Или описаните във вида „начална заплата X лева, след изтичане на изпитателния срок до Y лв.“ Има го изразът, че устният договор има стойността на хартията, на която е написан. Предмет на офертата е това, което се предлага в момента и това, което е описано, че ще се случи, в договора. Всичко друго е подвеждащо.

Кратък срок за приемане или отказ на офертата. Ако може, отговорете до края на деня. Всичко това е притискащо и сякаш цели да вземете спонтанно, необмислено решение. Щом една компания е решила да ви направи оферта, вероятно може да почака и за отговора ви. Когато чакате оферти от няколко фирми, е много важно да организирате крайните срокове, така че да не предпочетете една компания, само защото срокът, който са ви дали, изтича, преди да сте получили другите.

Изпитателен срок от над 6 месеца и непоискана работа като контрактор. Веднъж кандидатствах за голяма компания през агенция за подбор на персонал. След известно време стана ясно, че се очаква да бъда нает като служител на агенцията, контрактор към компанията, в която исках действително да работя. Всичко щяло да си е същото – щял съм да работя в офиса на голямата компания, само договорът ми за първите 6 месеца щял да е към агенцията. После голямата компания щяла да ме вземе на трудов договор при тях.

Попитах дали ще имам изпитателен срок и към голямата компания. „Да, разбира се, шестмесечният изпитателен срок е задължителен по закон. Но няма значение, той е само фиктивен. Компанията ще ви има доверие дотогава.“ Сериозно? Задължителен изпитателен срок – такова животно няма. Контрактор към агенцията – това 100% е с цел въпросната агенция да смуче пари през мен от голямата фирма по-дълго време. Имали доверие – глупости. Аз вярвам на това, което имам черно на бяло. Ако не могат да го напишат, значи не са напълно убедени.

Да не говорим, че дадена заплата като контрактор през агенция означава, че голямата компания ще плаща повече за мен, отколкото би платила на кандидат, кандидатстващ директно при тях, със същата заплата. Кого ли биха избрали тогава?

Бягам надалеч от подобни глупости.

Минимален платен годишен отпуск. По закон, работодателят е длъжен да отпуска 20 работни дни като платен годишен отпуск. В нашата индустрия е обичайно компаниите да дават малко повече. Ако дават точно 20, доста вероятно е да правят компромиси и с други неща.

Няма паркинг. Не е задължително да имате, но наличието му може да е голям плюс в зависимост от кандидата, особено когато офисът е разположен на натоварено място. Имайте предвид, че за повечето хора е важно да могат да стигнат и да се приберат бързо от работа и възможността да ползват автомобила си е голямо предимство.

„Заплатата ви ще е по-ниска, защото нямате опит в нашата област.“ Ставаше дума просто за различен домейн – те правеха софтуер за телекомуникационни компании, а аз се бях занимавал с друг тип. Едва ли не – „Вие искате да работите в нашата фирма повече от всичко на света, така че сигурно бихте били съгласни на двойно по-ниска заплата, само и само да ви дадем работата“. Хайде не.

Предложената заплата е много по-ниска от поисканата. Когато ме питат за желана заплата, посочвам диапазон. Така не обвързвам фирмата с конкретна точна сума, а и те знаят на какво бих бил доволен. Могат в зависимост от представянето ми да предложат адекватно възнаграждение. Ако диапазонът е над сумата, която са готови да предложат за позицията или ако не смятат, че уменията и опитът ми струват толкова, очаквам да го „изкомуникират“ с мен по някакъв начин. В една фирма споделих очакванията си на първото интервю. Преминах през него, през задача „за домашна работа“, която ми отне няколко часа, през второ техническо интервю, а след това ми бяха поискани контактите на поне двама души, с които съм работил, за препоръки. Продложената в края заплата беше много по-ниска от долната граница на посочения от мен диапазон. Какво въобще са си мислели тези хора?

Никога не се срещате с екипа. В едно интервю си говорех с хора от главния офис на компанията, намиращ се някъде в чужбина. Второто пак беше с някого, далеч от България. Позицията беше в София и попитах дали няма да се чуя или видя с хората, с които реално ще работя, по възможност в действителния офис на компанията. „Не. Ние всичко решаваме тук, аз съм ръководител на екипа.“ Тоест този екип просто получава нови хора, „спуснати от горе“. Никой не се интересува ще паснат ли в екипа и какви са изобщо, освен откъм технически умения.

Пасивно-агресивно поведение след интервюто. Един път бях на интервю за позиция, където диапазонът на заплатата беше посочен в обявата. Поисках заплата в неговите рамки. Искането ми беше към горния край на диапазона, но същевременно чаках оферта от друга фирма, с по-висока от поисканата заплата. В крайна сметка не получих работата (но получих другата оферта). Няма нищо страшно, не може всеки опит да води до успех.

С изненада открих, че човекът от интервюто е написал ядосан пост в популярна група за програмисти във фейсбук, в който се оплаква как кандидатите искали висока заплата, само защото бил посочил такава в обявата. И че нищо не знаели, затова той не можел да си обясни наглостта им.

Може би е бил прав и не съм се представил изобщо добре на интервюто. А може и въобще да не е визирал мен. Но за мен има нещо друго важно – мостът е изгорен, не бих кандидатствал в тази компания отново, докато служителите ѝ си позволяват да правят подобни изявления от нейно име в интернет. Всъщност ИТ сферата в България е много малка. Това че един кандидат не е бил подготвен за дадена позиция днес, не означава, че не би бил добро допълнение към екипа ви след две години. Не е от ваша полза или от полза на компанията да развалите трайно отношенията си с някого, понеже не сте си допаднали от първия път.

Освен това всеки е свободен сам да определя цената си. Може заплатата, която някой иска, да ви се струва абсурдно висока. Ако действително е така, кандидатът рано или късно ще го осъзнае, като забележи, че никъде не му предлагат толкова.

А сега и малко положителни неща.

Интелигентен разговор. Моят идеал за интервю е среща, където кандидатът и един или повече членове на екипа, сядат заедно, за да поговорят за работата, за опита на кандидата и как може уменията му да бъдат приложени в организацията. Смислени разговори за това как кандидатът би решил един или друг казус, какви технологии би използвал, как процесът би му помогнал. Вместо въпросите да задълбават в API-то на даден език, задачите да бъдат решени чрез голямата картина. Може би и в псевдокод или чрез блок схеми.

Въпроси от типа „как бихте постъпили в ситуация X или Y“ ще ви разкрият повече за „меките умения“ на кандидата. Въпроси, проверяващи как се е справил с дадена задача или предизвикателство в предишните заемани от него позиции, ще ви позволят да потвърдите това, което е описал в автобиографията си.

За мен това е правилният подход, защото тества начина ми на действие, на научаване и на разрешаване на конфликти. Това какви точно детайли от езика X знам на изуст са оставени на заден план. Те са важни, разбира се, но е по-важно да имате мислещ човек, който знае как да разсъждава, отколкото ходеща енциклопедия.

Проверили сте кандидата. Положително впечатление ми прави, когато интервюиращият може да ми каже, че знае с какво се занимават компаниите, от които съм бил част досега. Очаквам да получа въпроси относно предишните ми позиции – какви проблеми съм разрешавал и как. С кои технологии ми е било приятно да работя и как този опит би ми бил от полза на новото място. Очаквам да е прегледал скромния ми профил в GitHub и да ме пита за интересите ми. „Казвате, че разработвате софтуер, който да подпомага тестването и процеса на разработка, можете ли да ми разкажете повече?“ По този начин мога да защитя уменията си за проектиране и дизайн, които бих искал да мога да приложа и на новото място. Всички печелят.

Разходка из офиса. „Това е нашият офис. Тук е front-end екипът. Тези момчета пишат бекенда на Node.js. Това е зоната ни за почивка.“ Така мога се идентифицирам с мястото на работа. Мога от първо лице да преценя, че офисът е светъл и просторен, да разбера какво е нивото на шума и дали екипите са задружни.

Разговор с хората, с които действително ще работя. Често интервютата се провеждат от различни управители и ръководители, а с обикновените членове на екипа следва да се запознаете едва на първия си работен ден. На едно място в края на интервюто интервюиращите поканиха двама души от действителния екип, за който кандидатствах. Зададоха ми някои въпроси и обсъдихме какви книги чета в свободното си време. Самият факт, че ме попитаха за книги означаваше, че и те четат – определено плюс за мен.

Отлично оборудване. Аз се възприемам като инженер. Върша прецизна и изпипана работа. Обичам да разполагам с качествено оборудване, от мебелировката (стол, бюро), през компютъра (+++за лаптоп), до периферията (дисплеи с висока разредителна способност, мишки и клавиатури, слушалки). Отделно софтуера. Ще използвам това оборудване ежедневно и очаквам то да е добро.

Какво прави компанията. Чел съм обяви от типа „топ компания във финансовия сектор с $5 млрд. приходи през изминалата година.“ Кой си мислите, че ще впечатлите с това? Аз ще я купувам ли тази фирма? Ще ми ги дадете ли на мен тези пари? Аз съм инженер. За мен е важно фирмата да е стабилна и да не фалира след два месеца. Но е също толкова важно тя да се занимава с нещо, което аз намирам за важно. Разбира се, различните кандидати се впечатляват от различни неща. За един мечтаната дейност е софтуер за електронни магазини, а друг се чувства значим, когато разработва софтуер за медицинския сектор. Много важно е да можете с гордост да разкажете какво прави компанията ви и защо. Често конкретните технологии, с които го постигате, са на второ място.

Обратна връзка. Много чужди сайтове разказват колко е неправилно интервюиращите да дават обратна връзка за кандидата след интервюто. Може и да са прави и това да представлява легален риск. Не съм достатъчно наясно със законодателството, за да мога да кажа доколко това е така в България. Конструктивната критика обаче за мен е един огромен плюс, защото ми показва как мога да подобря уменията и нагласата си. Дори когато обратната връзка е негативна, наличието ѝ ме оставя с положителни впечатления от компанията. Студеният подразбиращ се автоматичен отговор след две седмици от рода на „след внимателно обмисляне решихме да не продължим с кандидатурата ви“ за мен означава „не искаме да работим с теб сега или изобщо някога“.

В отговор на поднесената обратна връзка мога да обясня как бих компенсирал за недостатъци в знанията и уменията си. Бих могъл да разбера върху какво точно ще е добре да поработя още и как да развия уменията си допълнително. Но най-важното от гледна точка на работодателя е, че ще оценя жеста от страна на неговите представители и че в бъдеще бих имал компанията предвид, когато търся нова работа. Нещата не са абсолютни. Сега може да нямат място за мен или аз да не отговарям на профила, който търсят. Но не е сигурно, че това ще остане така винаги.

***

Списъкът се получи по-голям от очакваното. И все пак съм сигурен, че изпускам още много неща. Може би всичко е очевидно, а може много от нещата да са валидни само за мен. Но се надявам това да е една градивна критика.

Write a Comment

Comment