in Мнение, Работа, Разни

Вземи си отпуска в събота!

Здравей, бъдещо аз, което чете тези редове,

Най-вероятно си се сетил за това, след като си се насладил на поне четири поредни дни чиста, лишена от излишен шум, бързане и вършене на неща, почивка. В тези дни си забравил що е то работа и отново си се радвал на това как ги има продължителните празници на пук на мрънкането на разни сериозни хора в мрежата и по телевизията, за които тези дни, в които не се ходи на работа, са пагубни за българската икономика. Видиш ли, хората в Европа почивали много по-малко и затова имали пари и нови коли, а ние затова сме били бедни. Същите тия анализатори казват, че трябва навсякъде да се пуши, понеже алкохолизираните туристи иначе бележили спад и не искали да падат от терасите по Черноморието. Затова е излишно да коментирам повече.

Лошото идва сега, когато си се върнал на работа. В началото е малко гадно, но се свиква. Истински неприятно обаче става, щом насред нищото, като гръм от ясно небе, изскочи някаква работна събота. Събота, да, ден за почивка, в който се очаква да ходиш на работа. И ти някак си преглъщаш чувството на обида и унижение и отиваш. Да правиш… нещо.

В работната събота трябва да си вземеш отпуска!

Знам, чувството не е приятно. Чувстваш се сякаш трябва да платиш за нещо, което по принцип е без пари. Може би този свободен ден ще ти потрябва друг път. Ами морето? Нее! Ако ти свършат всички дни, до един, пак можеш да си вземеш неплатен отпуск. Или да се… ами, разболееш.

На първо място, ти не си свикнал да работиш тогава. Тогава си свикнал да спиш до късно, да мързелуваш, да ходиш на разходка…

Второ. Шест дни са прекалено много. Още в ранните часове на петъчното утро бленуваш за края на работния ден, след който си свободен. Не си мислиш „А утре ще свърша еди-какво си“. В събота отиваш на работа с нежелание, което прогресивно нараства с наближаването на бавния приглушен следобед. Не става дума за мързел или за разглезеност. Просто не можеш да останеш концентриран толкова дълго. Поне ти. И така, в събота не свършваш нищо. Денят преминава, уморяваш се, но резултатът го няма. Не оставаш до шест часа, но все пак пропиляваш достатъчно много време, за да считаш съботата за изгубена. Безвъзвратно.

В неделя почиваш. Още не са посмели да посегнат и на този ден. Но кой обича неделя, този ден, предшестващ понеделника? А и той не стига, за да си починеш пълноценно. Вечерта си мислиш как на следващия ден отново си в офиса и страдаш.

И най-накрая, в понеделник не ти се става, не ти се пътува, не ти се работи и като цяло не ти се занимава с нищо, което дори бегло да наподобява работа. Не е толкова до умора, колкото до нагласа и усещане за непълноценна почивка. А тепърва предстоят още пет дни…

Затова другия път ме послушай и си вземи отпуска, като цивилизованите хора, които са се сетили за това преди теб.

 P.S. Тази публикация е написана в ранните часове на сряда в седмица след работна събота. Както сами виждате, авторът не е успял да се накани да я напише в понеделник, когато несъмнено са го налегнали тези тежки мисли. Което си е доказателство. Може би хиперболата е била ненужна.

Write a Comment

Comment

  1. Много забавна и едновременно с това замисляща статия :) Работната събота се обезсмисля все повече и повече в наши дни. С наличието на толкова много чужди фирми с клонове у нас, тя дори не се зачита (както и сливането на празници). Смятам, че с времето тази остаряла тенденция ще отпадне напълно.