Как да (не) ме наемете

Интервюто за работа е двустранен процес. Компаниите търсят хора, които имат нужните квалификации и които биха могли да се впишат в културата им, а кандидатите искат да намерят компания, която да отговаря на техните нужди, която да се занимава с кауза, която е интересна и за тях, където да могат да получат развитие, където ще бъдат уважавани и ценени.

Наскоро преминах през кръг от интервюта и искам да споделя някои неща, които лично на мен правят добро впечатление и други, които играят ролята на червени флагове. Всичко, което ще спомена, съм го срещнал в истинско интервю. Разбира се, няма да споменавам имена на фирми и хора.

Това, което ще опиша, се отнася за ИТ сектора.

Наличието на притеснителни неща не означава, че автоматично трябва да откажете да се занимавате с въпросната фирма, означава само, че трябва да внимавате повече. В крайното решение къде да отидете почти винаги ще има и елементи на компромис – едва ли има идеални компании, както, да бъдем честни, едва ли вие сте идеалният служител. Както се казва, всеки си има някакъв бъг.

Лоша организация. Пристигате за интервюто и се налага да чакате над десет минути, за да намери интервюиращият време за вас. Оказва се, че залата е заета от негов колега, чиято пък зала е била задържана от проточила се среща. В крайна сметка отивате в недостроена част на офиса. Ако това е организацията, когато се опитват да ви направят добро впечатление, каква ли е по принцип?

Език на тялото. Не мога да кажа, че съм специалист по разчитане на маниерите на хората, но когато човекът, стоящ срещу вас, никога не ви гледа в очите, нещо не е наред. Също ако си мънка или ако присъства на интервюто, но никога няма въпроси към вас.

Интервю с абсолютно не-технически лица. Разбирам, рундът с представител на „човешки ресурси“ е необходим. Но когато тези лица задават въпроси за технологии, от които си нямат и представа, изглежда сякаш говорите с роботи. В една агенция за подбор на кадри, чийто партньор търсел QA специалисти, можещи да пишат на Java, те му бяха обяснили, че това не е нещо, което следва да се очаква от един QA специалист.

„Защо CV-то ви няма снимка/рождена дата?“ Ами, не кандидатствам за модел. Не мисля, че способността ми да си върша работата зависи от това на колко съм години. Може би зависи от това колко години опит имам – това вече го пише в автобиографията ми. А пък ако държите да знаете как изглеждам, в Гугъл има мои снимки. CV-то е само за релевантна информация.

Питат ви за досегашната ви заплата. Няма нищо нередно в това да ви питат какво възнаграждение очаквате. Даже е задължително да ви зададат този въпрос. Така знаете, че сте на същата страница и че има смисъл, както за вас, така и за компанията, въобще да минавате през процеса на интервюиране. Трябва да сте подготвени – да сте се интересували в какви граници вървят заплатите за такава позиция в това населено място. Трябва да имате реалистични очаквания. Имате добри причини да не искате абсолютно същото заплащане като при досегашния си работодател. Може би досега са ви плащали под средното за вашата длъжност. Може би сте склонни да отидете другаде само при по-високо възнаграждение – все пак, за да смените работата, ще жертвате сигурност и ще трябва да промените дневната си рутина. Ще трябва да разучите нови технологии и процеси и да се впишете в нов екип.

Новият ви работодател ще разбере каква заплата сте получавали така или иначе – сумата я пише в трудовата ви книжка, но няма причина да я знае още по време на интервюто. На мен тази тактика винаги ми е изглеждала като целяща да се плати възможно най-малко. В крайна сметка не ви оценяват по това, което ще свършите за компанията, а по преценката на предишнен работодател.

Искат сорс код за пример, написан за старата ви компания. Това е доста краен сценарий, но действително ми се е случвал. Не е необичайно компанията да иска да види код, който сте написали. Често това може да ви представи в по-добра светлина в сравнение с кода, който сте написали на самото интервю, било на хартия, бяла дъска или на предоставен от интервюиращите компютър. Но е много важно кодът, който ще представите, да е действително написан от вас и да имате право да го споделяте. Ако е написан за старата ви компания, трябва или да е със свободен код, или да имате позволение от страна на работодателя, за който сте го написали.

В моя случай интервюиращият поиска код, който съм писал за предишната си компания и ме увери, че няма да злоупотреби с него. Естествено, отказах. Вместо това предложих да им покажа код от профила си в GitHub, който съм писал за собствени проекти.

Скайп/видео интервюта без визуален контакт. Често един или повече от кръговете на интервюто се провеждат с хора, които не могат да се срещнат с вас физически. Когато се използва Скайп или друг софтуер, позволяващ видео комуникация, се очаква действително да се ползва такава. Най-лошият спенарий е интервюиращият да очаква да вижда вас, а вие него – не. За мен това е явен признак на неуважение. Ако има техническа причина връзката да не може да се осъществи, следва участникът в интервюто, при когото е проблемът, да се извини.

Тестове за интелигентност и логически задачи. Най-често IQ тест от тип „коя е фигурата, допълваща поредицата“. Или задача като тази с трите ключа и трите крушки, разположени в друга стая, до която можете да отидете само веднъж и трябва да разберете кой ключ съответства на коя крушка. Моето обяснение защо някой някъде все още дава такива задачи е заблудата, че нещо такова магически пресява по-добрите от по-лошите кандидати. Решаването на известно количество тестове „подобрява“ вашия коефициент на интелигентност и ви позволява да се справите по-добре на теста.

Задачи по време на интервюто и задачи за домашно, изискващи над 3-4 часа. Задачите, изискващи писането на код по време на самото интервю не са много добър начин да определите нечие ниво. Кандидатът не е в идеални условия – обикновено не разполага с компютър, под стрес е, докато вие, в качеството си на интервюиращи, сте ограничени откъм условие, което можете да зададете. Условията често се повтарят и са толкова базови, че не представляват нещо, с което служителят ще се занимава, когато започне работа. Не е трудно като кандидат да се подготвите за повечето често разпространени въпроси и задачи. Лично аз обикновено си припомням книгата Programming Interviews Exposed.

Задачите за домашно ви дават по-широк поглед върху уменията на кандидата, но все пак недейте да прекалявате. Особено ако кандидатът ходи и на работа, едва ли може да отдели десет часа в решаване на задачи. Затова недейте да очаквате 100% unit test coverage, детайлна документация и други аспекти, чието разбиране можете да определите чрез въпроси.

 Може би най-голямата крайност за задача, която съм получавал, беше за цялостна система за следене на Bitcoin транзакции (при положение, че от CV-то ми ставаше ясно, че нямам опит с bitcoin и криптовалути), която да може да следи потоци с цени, да извършва сравнения, да се справя с мрежови проблеми, невалидни данни и др. Цялостното оформление на задачата звучеше като „искаме система, която реално да ни върши работа“, не като задание за интервю. И всичко това се очакваше още преди да сме провели какъвто и да е разговор по същество. Не, благодаря.

Обещания за по-висока заплата, неописана в договора. Или описаните във вида „начална заплата X лева, след изтичане на изпитателния срок до Y лв.“ Има го изразът, че устният договор има стойността на хартията, на която е написан. Предмет на офертата е това, което се предлага в момента и това, което е описано, че ще се случи, в договора. Всичко друго е подвеждащо.

Кратък срок за приемане или отказ на офертата. Ако може, отговорете до края на деня. Всичко това е притискащо и сякаш цели да вземете спонтанно, необмислено решение. Щом една компания е решила да ви направи оферта, вероятно може да почака и за отговора ви. Когато чакате оферти от няколко фирми, е много важно да организирате крайните срокове, така че да не предпочетете една компания, само защото срокът, който са ви дали, изтича, преди да сте получили другите.

Изпитателен срок от над 6 месеца и непоискана работа като контрактор. Веднъж кандидатствах за голяма компания през агенция за подбор на персонал. След известно време стана ясно, че се очаква да бъда нает като служител на агенцията, контрактор към компанията, в която исках действително да работя. Всичко щяло да си е същото – щял съм да работя в офиса на голямата компания, само договорът ми за първите 6 месеца щял да е към агенцията. После голямата компания щяла да ме вземе на трудов договор при тях.

Попитах дали ще имам изпитателен срок и към голямата компания. „Да, разбира се, шестмесечният изпитателен срок е задължителен по закон. Но няма значение, той е само фиктивен. Компанията ще ви има доверие дотогава.“ Сериозно? Задължителен изпитателен срок – такова животно няма. Контрактор към агенцията – това 100% е с цел въпросната агенция да смуче пари през мен от голямата фирма по-дълго време. Имали доверие – глупости. Аз вярвам на това, което имам черно на бяло. Ако не могат да го напишат, значи не са напълно убедени.

Да не говорим, че дадена заплата като контрактор през агенция означава, че голямата компания ще плаща повече за мен, отколкото би платила на кандидат, кандидатстващ директно при тях, със същата заплата. Кого ли биха избрали тогава?

Бягам надалеч от подобни глупости.

Минимален платен годишен отпуск. По закон, работодателят е длъжен да отпуска 20 работни дни като платен годишен отпуск. В нашата индустрия е обичайно компаниите да дават малко повече. Ако дават точно 20, доста вероятно е да правят компромиси и с други неща.

Няма паркинг. Не е задължително да имате, но наличието му може да е голям плюс в зависимост от кандидата, особено когато офисът е разположен на натоварено място. Имайте предвид, че за повечето хора е важно да могат да стигнат и да се приберат бързо от работа и възможността да ползват автомобила си е голямо предимство.

„Заплатата ви ще е по-ниска, защото нямате опит в нашата област.“ Ставаше дума просто за различен домейн – те правеха софтуер за телекомуникационни компании, а аз се бях занимавал с друг тип. Едва ли не – „Вие искате да работите в нашата фирма повече от всичко на света, така че сигурно бихте били съгласни на двойно по-ниска заплата, само и само да ви дадем работата“. Хайде не.

Предложената заплата е много по-ниска от поисканата. Когато ме питат за желана заплата, посочвам диапазон. Така не обвързвам фирмата с конкретна точна сума, а и те знаят на какво бих бил доволен. Могат в зависимост от представянето ми да предложат адекватно възнаграждение. Ако диапазонът е над сумата, която са готови да предложат за позицията или ако не смятат, че уменията и опитът ми струват толкова, очаквам да го „изкомуникират“ с мен по някакъв начин. В една фирма споделих очакванията си на първото интервю. Преминах през него, през задача „за домашна работа“, която ми отне няколко часа, през второ техническо интервю, а след това ми бяха поискани контактите на поне двама души, с които съм работил, за препоръки. Продложената в края заплата беше много по-ниска от долната граница на посочения от мен диапазон. Какво въобще са си мислели тези хора?

Никога не се срещате с екипа. В едно интервю си говорех с хора от главния офис на компанията, намиращ се някъде в чужбина. Второто пак беше с някого, далеч от България. Позицията беше в София и попитах дали няма да се чуя или видя с хората, с които реално ще работя, по възможност в действителния офис на компанията. „Не. Ние всичко решаваме тук, аз съм ръководител на екипа.“ Тоест този екип просто получава нови хора, „спуснати от горе“. Никой не се интересува ще паснат ли в екипа и какви са изобщо, освен откъм технически умения.

Пасивно-агресивно поведение след интервюто. Един път бях на интервю за позиция, където диапазонът на заплатата беше посочен в обявата. Поисках заплата в неговите рамки. Искането ми беше към горния край на диапазона, но същевременно чаках оферта от друга фирма, с по-висока от поисканата заплата. В крайна сметка не получих работата (но получих другата оферта). Няма нищо страшно, не може всеки опит да води до успех.

С изненада открих, че човекът от интервюто е написал ядосан пост в популярна група за програмисти във фейсбук, в който се оплаква как кандидатите искали висока заплата, само защото бил посочил такава в обявата. И че нищо не знаели, затова той не можел да си обясни наглостта им.

Може би е бил прав и не съм се представил изобщо добре на интервюто. А може и въобще да не е визирал мен. Но за мен има нещо друго важно – мостът е изгорен, не бих кандидатствал в тази компания отново, докато служителите ѝ си позволяват да правят подобни изявления от нейно име в интернет. Всъщност ИТ сферата в България е много малка. Това че един кандидат не е бил подготвен за дадена позиция днес, не означава, че не би бил добро допълнение към екипа ви след две години. Не е от ваша полза или от полза на компанията да развалите трайно отношенията си с някого, понеже не сте си допаднали от първия път.

Освен това всеки е свободен сам да определя цената си. Може заплатата, която някой иска, да ви се струва абсурдно висока. Ако действително е така, кандидатът рано или късно ще го осъзнае, като забележи, че никъде не му предлагат толкова.

А сега и малко положителни неща.

Интелигентен разговор. Моят идеал за интервю е среща, където кандидатът и един или повече членове на екипа, сядат заедно, за да поговорят за работата, за опита на кандидата и как може уменията му да бъдат приложени в организацията. Смислени разговори за това как кандидатът би решил един или друг казус, какви технологии би използвал, как процесът би му помогнал. Вместо въпросите да задълбават в API-то на даден език, задачите да бъдат решени чрез голямата картина. Може би и в псевдокод или чрез блок схеми.

Въпроси от типа „как бихте постъпили в ситуация X или Y“ ще ви разкрият повече за „меките умения“ на кандидата. Въпроси, проверяващи как се е справил с дадена задача или предизвикателство в предишните заемани от него позиции, ще ви позволят да потвърдите това, което е описал в автобиографията си.

За мен това е правилният подход, защото тества начина ми на действие, на научаване и на разрешаване на конфликти. Това какви точно детайли от езика X знам на изуст са оставени на заден план. Те са важни, разбира се, но е по-важно да имате мислещ човек, който знае как да разсъждава, отколкото ходеща енциклопедия.

Проверили сте кандидата. Положително впечатление ми прави, когато интервюиращият може да ми каже, че знае с какво се занимават компаниите, от които съм бил част досега. Очаквам да получа въпроси относно предишните ми позиции – какви проблеми съм разрешавал и как. С кои технологии ми е било приятно да работя и как този опит би ми бил от полза на новото място. Очаквам да е прегледал скромния ми профил в GitHub и да ме пита за интересите ми. „Казвате, че разработвате софтуер, който да подпомага тестването и процеса на разработка, можете ли да ми разкажете повече?“ По този начин мога да защитя уменията си за проектиране и дизайн, които бих искал да мога да приложа и на новото място. Всички печелят.

Разходка из офиса. „Това е нашият офис. Тук е front-end екипът. Тези момчета пишат бекенда на Node.js. Това е зоната ни за почивка.“ Така мога се идентифицирам с мястото на работа. Мога от първо лице да преценя, че офисът е светъл и просторен, да разбера какво е нивото на шума и дали екипите са задружни.

Разговор с хората, с които действително ще работя. Често интервютата се провеждат от различни управители и ръководители, а с обикновените членове на екипа следва да се запознаете едва на първия си работен ден. На едно място в края на интервюто интервюиращите поканиха двама души от действителния екип, за който кандидатствах. Зададоха ми някои въпроси и обсъдихме какви книги чета в свободното си време. Самият факт, че ме попитаха за книги означаваше, че и те четат – определено плюс за мен.

Отлично оборудване. Аз се възприемам като инженер. Върша прецизна и изпипана работа. Обичам да разполагам с качествено оборудване, от мебелировката (стол, бюро), през компютъра (+++за лаптоп), до периферията (дисплеи с висока разредителна способност, мишки и клавиатури, слушалки). Отделно софтуера. Ще използвам това оборудване ежедневно и очаквам то да е добро.

Какво прави компанията. Чел съм обяви от типа „топ компания във финансовия сектор с $5 млрд. приходи през изминалата година.“ Кой си мислите, че ще впечатлите с това? Аз ще я купувам ли тази фирма? Ще ми ги дадете ли на мен тези пари? Аз съм инженер. За мен е важно фирмата да е стабилна и да не фалира след два месеца. Но е също толкова важно тя да се занимава с нещо, което аз намирам за важно. Разбира се, различните кандидати се впечатляват от различни неща. За един мечтаната дейност е софтуер за електронни магазини, а друг се чувства значим, когато разработва софтуер за медицинския сектор. Много важно е да можете с гордост да разкажете какво прави компанията ви и защо. Често конкретните технологии, с които го постигате, са на второ място.

Обратна връзка. Много чужди сайтове разказват колко е неправилно интервюиращите да дават обратна връзка за кандидата след интервюто. Може и да са прави и това да представлява легален риск. Не съм достатъчно наясно със законодателството, за да мога да кажа доколко това е така в България. Конструктивната критика обаче за мен е един огромен плюс, защото ми показва как мога да подобря уменията и нагласата си. Дори когато обратната връзка е негативна, наличието ѝ ме оставя с положителни впечатления от компанията. Студеният подразбиращ се автоматичен отговор след две седмици от рода на „след внимателно обмисляне решихме да не продължим с кандидатурата ви“ за мен означава „не искаме да работим с теб сега или изобщо някога“.

В отговор на поднесената обратна връзка мога да обясня как бих компенсирал за недостатъци в знанията и уменията си. Бих могъл да разбера върху какво точно ще е добре да поработя още и как да развия уменията си допълнително. Но най-важното от гледна точка на работодателя е, че ще оценя жеста от страна на неговите представители и че в бъдеще бих имал компанията предвид, когато търся нова работа. Нещата не са абсолютни. Сега може да нямат място за мен или аз да не отговарям на профила, който търсят. Но не е сигурно, че това ще остане така винаги.

***

Списъкът се получи по-голям от очакваното. И все пак съм сигурен, че изпускам още много неща. Може би всичко е очевидно, а може много от нещата да са валидни само за мен. Но се надявам това да е една градивна критика.

Nintendo Switch: Кратко ревю

Дълго очаквах новата конзола на Nintendo – грабна ме с първия си трейлър миналата есен, чаках я с нетърпение, отказа ме високата цена, на която решиха да я пуснат, но в крайна сметка я купихме в деня на излизането ѝ – на трети март. Първото нещо, което купувам толкова рано!

Switch

И тя е с нас вече две седмици, в които сме играли всеки ден. Или поне някои от нас.

Достатъчно време, за да изготвя кратък списък с който да ви убедя (или разубедя) да си я купите и вие.

Плюсове:

  • Мигновено стартиране и „заспиване“. Играете си играта, решавате да починете – влизате в „sleep“ режим – конзолата изгасва на момента. Когато искате да продължите, просто включвате контролера или изваждате конзолата от поставката. Можете да продължите от там, където сте оставили нещата.
  • Безшумна. Няма дискове. Вентилаторът не се чува.
  • Можете да отнесете играта навсякъде. На първо място, преносимият режим е точно толкова удобен, колкото и „телевизионният“. И разполагате с голяма, истинска игра, на мобилно устройство. А можете да пренесете и цялата конзола – комплектът от докинг станция, захранващ и HDMI кабел тежи едва няколкостотин грама.
  • Лесно управление на потребители. Аз и съпругата ми си имаме отделни профили, които направихме в рамките на първите ни минути с конзолата.
  • Потребителският интерфейс е максимално изчистен – семпли, светли менюта без излишни функции и скрити настройки. Цялото потребителско преживяване е ориентирано към лесна употреба. Началната настройка е елементарна и безболезнена – включвате HDMI кабела към телевизора и следвате указанията, показани на екрана.
  • Контролерите са леки и удобни. Може да ви се сторят странни на пръв поглед, но това впечатление ще изчезне в първите няколко минути игра.
  • Новата Зелда е невероятна. Това е едно пъстро приключение, с което ще прекарате много незабравими часове. Тествано, допада и на хора, които не харесват видео игри твърде много. Повече, отколкото на мен. Всъщност тези хора играят и в момента, докато пиша този текст.

Минуси:

  • Цената. Ориентировъчно, ще трябва да отделите около 700 лв. за конзолата + игра. Което може да ви се стори прекалено, особено предвид това, че можете да си купите PlayStation 4 за по-малко пари и да получите конзола с доста по-добри технически характеристики и по-богат каталог от игри.
  • Споменатият вече каталог. В настоящия момент, малко повече от две седмици след излизането на конзолата, може би единствената игра, която си струва, е The Legend of Zelda: Breath of the Wild. И тя е невероятна. Но е само тя. Останалите игри, поне на пръв поглед, са несериозни и лично аз не бих похарчил парите си за тях. По-късно през годината се очакват няколко нови заглавия с потенциал, но за момента имате Зелда.
  • Switch е конзола за видео игри. Не можете да възпроизвеждате видео или музика, няма Netflix (не че ви и трябва, в него по принцип няма нищо), няма Spotify. Няма даже и браузър. Можете да играете игри (игра) и това е.

Крайната ми оценка е силно положителна. Nintendo Switch е удобен, добре измислен, прекрасно реализиран и успя да се вмъкне, надявам се трайно, в нашето ежедневие. Има и минуси, не е за всеки, но и няма да ви остави да скучаете.

Приятна игра!

Из Лийдс

…Или няколко изгледа от Лийдс за спомен от завършека на един етап в кариерата ми. Лаконично, но една снимка казва хиляда думи. Тук имаме двайсет.

 

Съжалявам, засега без оптимизация. Дано имате нормален интернет или търпение.

Опции

За четирите години, прекарани в ТУ, така и не се сблъсках със сериозната корупция, за която бях слушал. Никой не ми е искал, поне досега, пари, за да ми даде изпита си. Срещал съм само по-леките форми на нечестно придобиване на средства с цел гарантиране на по-добра оценка. А именно – доцентът, който предлага да си купите сборника му, дори вече да го имате, за да не ви прати на поправка, когато оценката ви е слаба. Но пък срещнах доста измамници сред студентите – пращащи други хора по изпитите вместо тях или преписващи със слушалка в ухото. По начало тази неправда ме ядосваше. После свикнах. Действително това дали мамите или не не е от значение. Можете да си научите каквото ви трябва и без да си „губите времето“ с университета. Както бихте могли и нищо да научите, дори съвестно да сте ходили по лекции и упражнения. Бихте могли да оправдаете част от мързела си с убеждението, че в университета не ви учат на каквото трябва и както трябва, но от един момент нататък просто ставате нагли.

Нямах представа за колко се търгува един взет изпит до преди седмица, когато в пощата ми се озова едно интересно писмо.

Първи имейл

А най-смелите ми надежди от първи курс бяха да пиша курсови по програмиране за двайсет лева. Или за трийсет с обяснение на кода и коментари. Тогава бях чувал, че това е на сметка, понеже вариантите за задачи през годините си стоят едни и същи. Тоест пишеш варианти и по някое време се оказва, че си ги събрал всички и вече си на чиста печалба. Писмото не привлече достатъчно интерес, докато на следващия ден не дойде и неговото продължение.

email2

Което надмина очакванията ми – мислех си, че за тези пари можете да си купите изпита директно от преподавателя. Колко съм бил наивен! Преди известно време си бях играл да проверя за колко се търгува една фалшива диплома и писах на един от хората в бранша, подвизаващи се в Продавалник. Казаха ми, че за 1300 лева можете да се сдобиете с диплома от кой да е български университет, от кото година и с какъвто успех желаете. Доколко е „качествена“ услугата не знам – но хората предлагат да платите директно при получаването, както и убеждават, че разполагат с всички защитени знаци на документа. Бих посъветвал младежа (?) от писмата да се обърне направо към тези добри хора – ще му излезе по-евтино от пълния комплект по-тежки изпити, ала знам ли – може би търси студентския живот. Легендарният студентски живот с дюнерите, чалгата и долнопробните нощни заведения, животът, където баварци със сини номера „дрифтират“ пред „Фантастико“, животът „с изпити тежки/с нощи горещи.“ А може да преследва нещо друго.

Аз мога единствено да си пожелая тук да идват по-малко от тези хора и повече от тези, които искат да постигнат нещо в живота си.

Случаят с мерцедеса

От деветдесета е. Виждаш, никакви забележки по боята, по интериора, никъде. Идеална е. Много я е пазил човекът. Един собственик – лично дойде при мен преди седмица. И ми я продаде, веднага се разбрахме, че такава кола изпуска ли се? Виждаш сам, това е кола със стил. Не е за случайни хора. Двеста шейсет и пет коня са под капака. Как се носи, как набира! Ще се качиш да я пробваш! Беше на Яким Якимов, бивш бизнесмен. Търговия. Започнал с нищо, но се справил. Натрупал капитал, парички. И си купил ей тоя мерцедес. Това му било най-върховия момент. Всичко вървяло по вода в бизнеса, но не и в личния му живот. Вече минавал четиресетте, но не срещнал жена. Живял си сам в центъра на София. Той и мерцедеса. То и затова сигурно е като писано яйце. Нали ти казвам, двеста и осемдесет коня е. Досега не съм продавал такава, ако я купиш, ще ми е на късмет. Та Якимов го ударила някаква криза и почнал много да страда, че не му върви със семейството. Решил, че не бил постигнал нищо в този живот и да вземе, че да продаде всичко, което го има, бизнеса, апартамента, там не знам какво друго е имал. И всички тия пари ги дарява за операцията на някакво момче. Някъде на майната си. Ама ходил там по града, откъдето е момчето, говорил с хората, помагал, карал ги с този мерцедес даже до летището в София. Та така похарчил всичко. Понеже нали нашите лекари уж не били много добри, но тези в чужбина и те явно не правят чудеса. Няколко пъти го връщали момчето и все нещо ново изскачало. А бе точно като с колите. Ама с тази няма да е така. Това е желязно. Няма чупене, няма износване. Амортизация никаква! Това е на двайсет и четири години, сам виждаш – не е мръднала. Това е кола със стил. Не е за случайни хора. Кожен салон, чистачки на фаровете, автоматик е. Класа. Няма какво да си говорим. Момчето се оправило. А собственика на колата се опитал да се върне към бизнеса, но не му се получило вече. Не знам, може късмет да е било всичко, при някои хора така става. Но не успял и понеже нямало никой до него, се отказал. Бил взел заем от банката да започне отначало, върнал каквото не бил похарчил, останалото го събрал в продължение на няколко години. Преместил се в по-крайните квартали, взел под наем апартаментче. Останали той и мерцедеса. Ти нали си от тук, от София? Значи запазваш и номера, четири осмици, това са ти хиляда лева. Златен номер. Така да се каже, в последните години само за колата се е грижил. Иначе се наел да работи охранител. Аз го познавам, откакто се преместих тук. Съседи сме от входа. Изглежда много свестен, но страшно самотен. Когато ми я продаваше… Да, да, можеш да седнеш, виж как седалките са си като нови, страшно са удобни… като ми я продаваше и не искаше да ми каже защо. Но преди два дни го срещнах долу на Т-Маркета и ми каза – много ще ми липсва колата – но парите ми трябват. Връщал се бил в селото на родителите си. Те са починали много отдавна, всичко пустеело. Къщата почти била паднала. Знам – каза – че от мерцедеса не мога да взема кой знае колко пари – но не мога да живея повече тук. Дори когато мислех, че съм напред, че вървя на някъде в този живот, не бях щастлив. Няма какво да се сравни с това да имаш семейство. Най-близо – каза – бях да се почувствам щастлив, когато дадох парите за операцията на Христо. Като гледах надеждата на тези хора, радостта, благодарността им, че им помагам, се чувствах като друг човек. Знаех, че върша добро дело. Никога не съжалих, че захвърлих бизнеса. И преди това, и след това, знаех просто, че не ми е тук мястото. Накрая, преди месец, ми се обаждат, че къщата на родителите ми представлявала опасна постройка и искали да я съборят. Реших да си пробвам късмета. Ето, че ти наистина си ми приятел и купи колата, за да я продадеш в твоята автокъща. Много съм привързан към тази машина, действително само тя ми е спомен от годините като заможен човек. Но така е в живота.

После не сме говорили. Да ти кажа – страшно ми е тъжно за този човек. Толкова нищо да не му се получи в крайна сметка. Но без хора като него нямаше да продавам подобни автомобили.

Мерцедес-Бенц 500 SEC е това. Не е за случайни хора.

Вземи си отпуска в събота!

Здравей, бъдещо аз, което чете тези редове,

Най-вероятно си се сетил за това, след като си се насладил на поне четири поредни дни чиста, лишена от излишен шум, бързане и вършене на неща, почивка. В тези дни си забравил що е то работа и отново си се радвал на това как ги има продължителните празници на пук на мрънкането на разни сериозни хора в мрежата и по телевизията, за които тези дни, в които не се ходи на работа, са пагубни за българската икономика. Видиш ли, хората в Европа почивали много по-малко и затова имали пари и нови коли, а ние затова сме били бедни. Същите тия анализатори казват, че трябва навсякъде да се пуши, понеже алкохолизираните туристи иначе бележили спад и не искали да падат от терасите по Черноморието. Затова е излишно да коментирам повече.

Лошото идва сега, когато си се върнал на работа. В началото е малко гадно, но се свиква. Истински неприятно обаче става, щом насред нищото, като гръм от ясно небе, изскочи някаква работна събота. Събота, да, ден за почивка, в който се очаква да ходиш на работа. И ти някак си преглъщаш чувството на обида и унижение и отиваш. Да правиш… нещо.

В работната събота трябва да си вземеш отпуска!

Знам, чувството не е приятно. Чувстваш се сякаш трябва да платиш за нещо, което по принцип е без пари. Може би този свободен ден ще ти потрябва друг път. Ами морето? Нее! Ако ти свършат всички дни, до един, пак можеш да си вземеш неплатен отпуск. Или да се… ами, разболееш.

На първо място, ти не си свикнал да работиш тогава. Тогава си свикнал да спиш до късно, да мързелуваш, да ходиш на разходка…

Второ. Шест дни са прекалено много. Още в ранните часове на петъчното утро бленуваш за края на работния ден, след който си свободен. Не си мислиш „А утре ще свърша еди-какво си“. В събота отиваш на работа с нежелание, което прогресивно нараства с наближаването на бавния приглушен следобед. Не става дума за мързел или за разглезеност. Просто не можеш да останеш концентриран толкова дълго. Поне ти. И така, в събота не свършваш нищо. Денят преминава, уморяваш се, но резултатът го няма. Не оставаш до шест часа, но все пак пропиляваш достатъчно много време, за да считаш съботата за изгубена. Безвъзвратно.

В неделя почиваш. Още не са посмели да посегнат и на този ден. Но кой обича неделя, този ден, предшестващ понеделника? А и той не стига, за да си починеш пълноценно. Вечерта си мислиш как на следващия ден отново си в офиса и страдаш.

И най-накрая, в понеделник не ти се става, не ти се пътува, не ти се работи и като цяло не ти се занимава с нищо, което дори бегло да наподобява работа. Не е толкова до умора, колкото до нагласа и усещане за непълноценна почивка. А тепърва предстоят още пет дни…

Затова другия път ме послушай и си вземи отпуска, като цивилизованите хора, които са се сетили за това преди теб.

 P.S. Тази публикация е написана в ранните часове на сряда в седмица след работна събота. Както сами виждате, авторът не е успял да се накани да я напише в понеделник, когато несъмнено са го налегнали тези тежки мисли. Което си е доказателство. Може би хиперболата е била ненужна.

Изпит по програмни среди, синтез и анализ на алгоритми и програмиране за мобилни устройства – 30.05.2014

Бях решил повече да не публикувам информация за изпити в Техническия университет в интернет, но покрай собственото ми явяване открих, че мрежата е доста пестелива откъм полезни ресурси. Затова и тук публикувам условията на задачите по дисциплините програмни среди (ПС), синтез и анализ на алгоритми (САА) и програмиране за мобилни устройства от изпита, проведен на 30-и май т.г. за бакалаври-абсолвенти, специалност КСТ.

Програмни среди

Задача 1 (първа група): Да се напише програма с две текстови полета и четири бутона, по един за действията събиране, изваждане, умножение и деление. Да се напишат методите, които осъществяват изчисленията. Резултатът да се извежда в контрола, различна от TextBox.

Задача 2 (втора група): Да се напише програма, която да изчертава линия между две точки, в които е натисната мишката, като първата точка се съвързва с втората, после третата с четвъртата и т.н. Нека дебелината на използваната линия може да се настройва чрез подходяща контрола, а цвета чрез бутон и форма за цвят.

Синтез и анализ на алгоритми

Даден е двумерен масив с n елемента. Да се състави фуккция, която проверява дали намиращите се по вторичния диагонал елементи са членове на монотонно намаляваща редица.

За по-стари задачи вижте:

Програмиране за мобилни устройства

Да се създаде Windows Phone приложение, което да включва две страници. В първата страница на приложението в две колони да се изведат четири малки изображения на ястия от меню на ресторант (в дясната колона) и съответните им названия и цени (в лявата колона). При влачене с пръст по изображение на ястие да се осъществява преход към втора страница на приложението. Във втората страница на приложението в подходящ контрол да се изведе подробна информация за избраното ястие, която да се прочете от съществуващ текстов файл в паметта на приложението (IsolatedStorageFile). Втората страница да съдържа и контрол, в който потребителят да може да въвежда цяло число, представляващо поръчка (брой порции от избраното ястие); да се проверява коректността на въведената информация. Втората страница на приложението трябва да съдържа два бутона-икони от ApplicationBar – единия за потвърждаване на поръчката (извежда се съобщение), а втория за отказ от поръчка; при кликване и на двата бутона да се осъществява връщане към първа страница на приложението.

Решението включва:

  • Скициране на дизайна на екрана на мобилния (вид и разположение на контролите) и работа с приложението
  • Структура на приложението – frame, pages, Grid, StackPanel и т.н. и в каква йерархична връзка са
  • Планиране на ресурсите – .jpg файлове, .png файлове, текстови файлове
  • Планиране на събитията – брой, вид
  • Разпределение на кода между C# и XAML, както и между страниците на приложението
  • Формализирано описание (примерно на псевдо-код) на операциите вътре в методите за обработка на отделните събития.

 

Някога в парка

Беше се мръкнало наскоро. Въздухът беше свеж в пролетната си прохлада, разсънен от лекия дъжд. В локвите се разстилаха вълните на едва родените капки, отронени от вечерното небе. Други капки отразяваха светлината на лампите на парка, докато висяха от зелените листа и бледорозовите цветове на дърветата, аха да паднат и те на влажния асфалт. Дъждът беше прогонил обичайните за този час гости на парка, сега предпочели домашния уют. И ето там, по главната алея, се движеше един чадър. Ярките му цветове изглеждаха бледи и потиснати, сякаш засрамени от възможността в пъстротата си да отклонят вниманието от красотата на природата върху себе си. Чадърът предпазваше от безобидните водни капки една човешка фигура. Това определено беше дълго сиво момичешко яке, качулката на което покриваше главата и скриваше лицето на своята собственичка. Крачката ѝ не бе забързана, ала и не принадлежеше на някого, тръгнал на разходка.

Момичето спря и повдигна глава, за да се вгледа в един от фенерите, който разпръскваше бледата си светлина върху своето кръгче от асфалта и заобикалящите го дървета. Качулката падна, сякаш беше неучтиво да се запознаеш с някого, без да свалиш шапка. Може би беше още ученичка. Чернокоса и с очи, които на приглушената светлина на електрическата лампа изглеждаха тъмносини. Фенерът остана невъзмутим при тази проява на внимание към него. Момичето сведе поглед, вдигна качулката и продължи по своя път.

То се отби от главната алея по една по-малка, а от нея по друга и след това пое по тясна пътечка без свои фенери или асфалт. Някъде между дърветата се виждаше скромното сияние на лампата, която все още извършваше служебния си дълг невъзмутимо и необезпокоено. Скоро вече и нея я нямаше. Чадърът продължи да се движи в мрака, където единственият шум бяха стъпките на късната гостенка на парка на фона на потропващите върху чадъра капки. Преди у нея да настъпи безпокойство, наблизо се разкриха две нови светлинки, досущ като сиянието на фенера. Пътеката излезе на поляна със зелена трева и приведени глухарчета, където пръските на дъжда се осветяваха и пречупваха лъчите на двете лампи, неуверено прогонващи тъмнината. Това беше правилното място и като доказателство там се намираше още една, по-висока, човешка фигура, изправена в цял ръст и загърната в черно яке, чиято качулка покриваше главата на неговия собственик. Зад него се очертаваше голям черен обект, чиито правилни окръжности и успоредни оси контрастираха с неговото обкръжение, че дори и със съвсем не-природната идея на уличните лампи, които като че ли умишлено го пазеха в тайна с бледите си лъчи.

Момичето приближи момчето.

Той свали качулката си в израз на учтивост и ѝ подаде ръка. Тя направи същото. Тъмносините ѝ очи го огледаха – черна наполовина мокра коса, издължено лице и може би кафяви очи. Усмивката му изглеждаше искрена.

– Приятно ми е. Началникът на гарата. Така наричат моята… професия.
– Сара.
– Радвам се да се запознаем, Сара – той отново се усмихна. – Макар и за кратко.

Беше тя. Нямаше как да не е, дори да не изглежаше както при последната им среща. В съзнанието му не изскачаше пълният ѝ образ, а само отделни черти. Тогава тя беше на шестнайсет, с дълги руси плитки, спускащи се чак до гърдите. Пак тя беше жената с огненочервени коси, с която тичаха боси по плажа на светлината на изгрева на августовското червено слънце. Всички тези мисли и спомени… в този миг той знаеше, че са истина.

– Трябва да ми разкажеш защо искаш да го направиш, Сара.

Момичето не отговори веднага. Дъждът се бе навалял и облаците лениво се разотиваха. Иззад тях надничаше луната, голяма и кръгла, както повеляваше на такава нощ. Ароматът на въздуха беше изпълнен с живот. Устните на Сара потрепераха. Несигурно, тя заговори.

– Чувствам, че нещо не е правилно с този свят. Нещо с мен. Винаги съм го знаела. Но едва наскоро повярвах. Знаеш ли… как се казваш?
– Том.
– Знаеш ли, Том, сигурно знаеш, щом ти си този, който прави това, някои хора просто не са предвидени… не им е писано да са там, където са, тогава, когато са. Принадлежат на друго време и място, но незнайно защо нещо или някой ги е изпратило не където трябва.

Естествено, той знаеше всичко това.

– Сара, трябва да разбереш какво чувстваш. Дали наистина го усещаш или е само в главата ти!
– Сърцето ми казва така! – тя притисна ръце до сърцето си, а поривът на вятъра разпиля косите ѝ.
– Ами хората, които обичаш, Сара, и тези които обичат теб? Изчезнеш ли, Сара, те няма да те забравят. Ще оставиш в тях празнина, която ще носят, докато са живи.

Том се взираше в погледа ѝ, опитваше се да потъне в неговия безкрай, да отключи у нея спомена за него. Нима всичко беше илюзия? Тя не издаваше, че го помни. Защо тогава той, въпреки че не я беше виждал никога преди, успя веднага да усети, че това е именно тя? Не можеше да се издаде. Ако чувствата им бяха били истински, тя щеше да го разбере. Ако ли не, каузата беше загубена и той нямаше да се преражда повече, само за да бъде тласкан цял живот от мисълта за нея, за съществото, което е било предопределено за него. Щеше да доживее старост и най-сетне да си отиде от този свят. Мисълта щеше да си остане в съзнанието му, за да пропие във всеки спомен, мечта или кошмар, но разумът му щеше да знае, че това е само мисъл. Без подкрепата на нищо съществуващо. Една идея фикс, ровеща в мислите му, но нищо, с което един интелигентен и силен човек не би могъл да се пребори.

– Оставих им писмо, Том – по страните ѝ се стекоха сълзи. – Те трябва да ме разберат. Не мога завинаги да съм заложник на тези мисли, на тези чувства. Трябва ми нов шанс.

– Сара, всичко, което мога да направя за теб, е да ти осигуря самото прераждане. Но разбери, това няма да придаде смисъл на нещата. Нямаме контрол над това кога или къде ще се родиш, след като изчезнеш от сегашната реалност. Няма да си спомняш нищо, но това чувство на незавършеност ще остане. Сара, знам това от собствения си опит. Постепенно пътят ти ще се развие по същия начин. Ще научиш за теорията на прераждането и ще намериш начин да се срещнеш с друг началник на гара. Времето и пространството са безбрежни, а вероятността да уцелиш този едничък момент във вселената е нищожен. Решавай мъдро. Останеш ли тук, няма да нараниш никого. Можеш да имаш щастлив живот.

– Ти си взел същото решение като мен, Том. Моля те.

– Сара…

Не завърши мисълта си.

 – Вярвам, че си го обмислила. Иначе нямаше да си тук. Ти си смела, Сара, а това е верният път. Всеки трябва да изпълни предназначението си.

Той се обърна и образът му потъна в мрака. Тя го последва през мократа трева. Осъзна, че това ще бъдат последните ѝ спомени от тази земя и се замая при това откритие. Чертите на света се размиха, сякаш го гледаше през запотено стъкло. Фенерите в далечината хвърляха пламъците си, а прохладният вятър я заливаше, сякаш бе морска вълна. По гърба ѝ пропълзяха тръпки и цялото ѝ тяло настръхна. В ушите ѝ започна да бучи мононен звук, който се усилваше, докато приближаваха тъмния обект в края на поляната.

 – Успокой се, Сара! – Том се беше обърнал. – Всичко, което усещаш сега, е само и единствено плод на твоето вълнение.

Краката ѝ се подкосиха и тя залитна. Той я хвана. В обятията му Сара намери покой. Вълните спряха, светлината на фенерите затихна и всички звуци замлъкнаха. Бяха само двамата. Напомняше ли ѝ той на някого? Смътен спомен, по-плах и блед от парка в този момент на вечерта, се промъкна в съзнанието на Сара. Виждаше от птичи поглед поля, планини, езера. Носеше се над тях  бързо и нервно се оглеждаше на всички страни. Търсеше нещо или някого. Не знаеше кого. Спусна се по-ниско, влезе между боровете на гората, ароматът на смола и шишарки изпълни сетивата ѝ и сякаш в съзнанието ѝ се отключиха нови спомени. Беше… да, беше…

„Събуди се!“

Светът се разлюля и разтърси, а после изчезна пред очите ѝ без да е успяла да стигне до края и да разбере какво или кой се крие там. Картината се появи отново, но това си беше същият парк, като преди. С фенерите, подгизналата от дъжда трева и пролетния хлад. А тя бе в ръцете на Том, който я гледаше уплашен и викаше нещо. В следващия миг възприятията ѝ се бяха завърнали напълно.

 – Добре ли си? Изгуби съзнание. Сара!
– Да…

Огледа го внимателно. Опита се да потъне в погледа му. Не, това е било само сън. Проява на слабост, присъща за всеки самоубиец.

 – Не мога, Том. Прав си, решението ми беше грешно. В този свят има много, наистина много, за което да се живее. Моето предназначение е тук.

Той я пусна. Гледа я да се отдалечава по поляната, докато образът ѝ не потъна в тъмнината. Том се обърна и продължи към машината под боровете.

Високата четири метра покрита с ръжда окръжност бе една от страните на отдавна изоставено виенско колело, обрасло с мъх и обвито в брашлян. Бяха му останали три от четирите открити кабини и почти всички стоманени спици. Тежка верига свързваше маханизма в центъра на окръжността с метална кутия в основата на стария атракцион.

Началникът на гарата спря пред кутията и вдигна поглед към колелото. Издърпа връзка с малък златен ключ изпод якето си и с него отключи кутията, в която бе поставен моторът. Не запали от първия, нито от втория път, но на третия кашлицата му се усили, за да даде в резултат спокойно и монотонно бръмчене. Колелото леко отърси дъжда по себе си и със скърцане започна да се движи, разкъсвайки плахите окови на брашляна. Том погледна назад към поляната. Останали бяха само той, колелото и двата фенера.

Седна в една от кабините и усети как обувките му подгизват от събралата се под пейката вода. Сигурно беше последната му отрицателна емоция в този живот.

Том затвори очи.

Не чу вятъра или как някой тича през мократа трева. Не чу и вика ѝ и не усети как колелото се клатеше, докато тя се опитваше да стигне до него. Вече нямаше значение.

Допирът на нейните устни до неговите го сепна от унеса. Очите ѝ се смееха, щастливи от късната среща. Устните ѝ пареха, както всеки един път през вечността. Тя беше цялото му сърце и душа и той беше същото за нея.

Най-щастливата секунда в историята на вселената.

чадър

[blue_box]Заглавната картина е на Джеф Роланд. Изображението с чадъра е с неизвестен автор. [/blue_box]

Покупки от Великобритания

Макар електронната търговия в България да се развива с прилични темпове, доста продукти все още не са достигнали родната ни земя или пък при нас са в пъти по-скъпи. Затова е по-лесно и изгодно да ги закупим от другаде. Във всеки наш град редом до трикольора се вее и европейското знаме, но европейските онлайн магазини още избягват да доставят до скромната ни страна. А това отваря работа на поне дузина компании, готови да доставят ценните ни покупки от Европа до нас.

Честно казано, досега не ми се беше налагало да купувам нещо от далеч или поне не нещо, което да изисква доставка. Ако някой ме беше питал преди два-три месеца, сигурно щях да му кажа да попита Гугъл. Но не и сега, сега пиша статия за това как да си купите нещо от Amazon и да го получите в рамките на горе-долу две седмици.

След като сте решили от какво се нуждаете и откъде ще го вземете и сте се уверили, че търговецът не доставя до България, се регистрирате в някой от сайтовете за транспорт на пратки от Великобритания до страната ни. Реално те разполагат с адреси в Лондон или другаде, които можете да посочите, когато избирате адрес за доставка. Пратката ви пристига в складовете им, след което потегля към вас с някой от курсовете, които се случват на два-три дни. Датите на курсовете се публикуват на сайта на съответната фирма, така че да можете да съобразите вида на доставката, която ще ползвате с датата на потегляне. Лично аз се спрях на Gabieli, по препоръка на колега. Цената, на която доставят, е повече от приемлива (на фона на очакванията ми), а именно 2лв. за всеки килограм от пратката (а за определени неща, които хората често доставят – като колела и мотоциклети явно – има фиксирани цени). Което означава, че е по-евтино да си доставите нещо от Лондон до София, отколкото вътре в София с някоя от нашите куриерски фирми. След регистрация с превозвача, в която посочвате българския си адрес, получавате пореден клиентски номер. Когато правите самата поръчка в сайта на търговеца, попълвате адреса на склада и този номер, който да служи за ориентир чия е пристигналата пратка.

Самото плащане можете да осъществите с дебитна или кредитна карта, като банката ви ще уреди въпроса с конвертирането на левове в друга валута. Ако плащате с Пейпал (където е позволено), същото ще направи и Пейпал. Курсовете на банката не са твърде ощетяващи на фона на официалния курс на БНБ. Например единият продукт от моята поръчка, на стойност 26,97£, е струвал 63,76 лв. Отделно банката ще ви начисли и няколко допълнителни такси за пукупката от чужбина. В моя случай за продукта на стойност 26,97£ или 63,76 лв. имам две такси в размер 0,50 и 0,32 лв. за плащане от POS в чужбина. За другия продукт на стойност 35£ или 83,04 лв. същите такси са в размер 0,50 и 0,42 лв. Отделно има и такса в размер на 1,95 лв. за авторизация плащане на POS. Като описание на тази транзакция е посочено Amazon EU AMAZON. CO. UK LU 00: 43 и справка в интернет показва, че зависи от банката, услугите на която ползвате.

Цялата ми поръчка на стойност 61,97£ (144,93 лв. по курса на БНБ по това време) излезе 150,49 лв. до склада на Gabieli в Лондон.

Моята поръчка в Амазон

Моята поръчка в Амазон – някои от нещата, които ми трябват за дипломната работа. У нас или ги няма, или са в пъти по-скъпи.

Щом поръчката е направена, я регистрирате на сайта да доставчика, като ѝ задавате описание с достатъчно подробности, като номер и очаквано тегло. Търговецът ще ви изпрати имейл, когато достави поръчката на лондонския адрес, а доставчикът – когато я приеме. После ще ви уведоми за номера на курса към България и кога ще пристигне при вас. И остава да чакате.

Примерна поръчка в системата на Gabieli

Така например изглеждаше моята поръчка на сайта на доставчика на 23-и март.

В крайна сметка моята пратка пристигна на два пъти, поради различните снабдители за двата продукта, които бях закупил. Доставката от Англия ми излезе по два лева на артикул и по 5,80 лв. за двата курса на Еконт в столицата. Алтернативно доставчикът позволява да се разходите до офиса му и сами да си приберете колета. Когато сложим чертата, поръчката ми на стойност 61,97£ ми струва точно 166,09 лв. и ѝ отне 18 дни, за да пристигне до мен. Доволен съм.

 

[blue_box]Заглавната снимка е с неизвестен автор, но пък има сняг и затова е хубава. Впрочем тук ще намерите още хубави снимки от Лондон.[/blue_box]

Raspberry Pi: инсталация без периферия

Raspberry Pi е страхотно устройство и една от положителните му страни е, че е наистина приятелски настроено към потребителите, които тепърва се учат. Те са и целавата му аудитория. Вземете например инсталацията – това е нещо, което няма да ви отнеме и пет минути. Именно първоначалната настройка е обектът на това кратко упътване, което всъщност е насочено основно към мен, че да си го имам запазено някъде, но спокойно може да е от помощ и на всеки друг заблуден потребител.

Приемаме, че пред нас има следните предмети и условия:

  • Raspberry Pi Model B
  • SD карта памет с поне 4 GB (моята е 16)
  • Захранващ кабел (5V, 700-1200mA)
  • Интернет
  • Персонален компютър или друго устройство, способно да борави с SSH (което е наистина достъпно, понеже дори моята Нокиа 500 със Симбиан си има версия на Putty)

Да, мишка, клавиатура и монитор няма да ни бъдат необходими, понеже Raspbian разбира нуждите ни и не иска да ни затормозява с притежанието на гризачи и подобна заемаща място и трупаща прах китайска електроника. Това е и дистрибуцията, която препоръчвам – честно си признавам, не съм опитвал как вървят останалите на хардуера на Расберито, но Расбиан ми е достатъчен. Всички препоръчани дистрибуции са налични в секцията с нещица за изтегляне на официалния сайт на Пи. Впрочем ако се чувствате приключенски настроени, можете да опитате и някой по-екзотичен вкус на Линукс с по-тясна специализация, като Kali например.

Щом свалите архива с имидж файла на Расбиан (това беше най-времеемката част от първоначалната настройка) следва да го разархивирате и да поставите SD картата в компютъра. Програмката Win32 Disk Imager ще ви позволи лесно да запишете изображението на картата или да направите обратното и да съхраните резервно копие на софтуера на вашето Пи. Веднъж записана, картата е готова да бъде поставена и можете спокойно да включите захранването и да поставите Ethernet кабела. Ще видите светодиодчетата да премигват в знак на поздрав и – ура – вече сте готови да установите контакт.

pcs

За целта е необходимо да знаете IP адреса, който Raspberry-то е получило, което най-лесно би могло да стане с помощта на контролния панел на рутера ви или чрез пинг на адресите в локалната ви мрежа. Ако използвате Уиндоус, работа може да ви свърши програмата IP-Address Range Pinger.

Щом успеете да се свържете чрез Putty или друг SSH клиент (за Расбиан името и паролата по подразбиране са съответно pi и raspberry), можете да се чувствате доволни, понеже вашето Пи е вече готово за работа. С първия си вход ще бъдете подканени да извикате raspi-config, с която да осъществите някои допълнителни настройки – например да смените паролата за акаунта pi и да позволите системата да ползва целия обем на SD картата (което със сигурност ще искате да сторите, ако сте си купили карта с над минималния обем).

raspi-config

Интерес представлява и шестата опция – Add to Rastrack. Растрак е онлайн система, която следи броя компютри Пи и тяхното разпространение по света и за мое голямо удоволствие сочи, че устройството е много добре възприето при нас в България. Ако се вгледате, ще откриете и други любопитни възможности.

И това ще бъде само началото.